Надя Дердерян: Шумно се радвам, шумно страдам

Разбира се, Надя Дердерян направи много сериозно впечатление с ролята си на смразяващата Величка в сериала „Мамник“ и това нейно участие ще бъде запомнено. Обзалагаме се обаче, че това няма да я „приспи“, а само ще усили нейния глад за нови силни роли. Още тези дни – на 27 и на 29 април може да я гледате в театралния спектакъл „Пукнатини“ в Театър Възраждане, където гостува с плевенския ДКТ „Иван Радоев“. А още сега може да изчетете разговора ни с нея:

 

Какво ти костваше да изиграеш така убедително страховитата Величка?

Не се случва често да се появи възможност за толкова ярка и широкоспектърна роля. Че и в епоха, че и донякъде базирана на реални, мрачни събития. Беше ми много интересно и „вкусно“ за игра. Малко се борих се с диалекта и трябваше да се науча да плета на една кука за една от сцените.

Коя е ролята ти, която е най-далеч от теб като характер, ако изключим гореспоменатата?

Специално в киното/телевизията все са ме ползвали за роли на твърде „обикновени“, да речем, жени: съпруги, майки, учителки... И все епизодични. Почти нямаш възможност да се разгърнеш творчески. В театъра съм играла доста жени, които са далеч от мен в живота, но почти винаги съм намирала начин да ги приближа към това, което съм аз, и да си станем едно цяло.

Фото: БНТ

Има ли нещо от характера ти, което е в голяма степен неразбрано дори от близките ти хора?

Свръхемоционалността ми вероятно им идва в повече понякога. Шумно се радвам, шумно страдам.

Коя роля в чуждестранен филм или сериал би искал ти да си изиграла?

Конкретна роля... не знам... Но ми се снима в сериали тип „Белият лотос“, „Техеран“, „Юношество“. Толкова различни жанрово и като теми, но всичките направени много добре.

11-годишната ти дъщеря казва разстроена „Мамо, ти не си такава...“, след като те гледа в „Мамник“. Сега вече децата ти по-спокойни ли са, разбраха ли, че това е твоята професия и си я вършиш отлично с такъв тип превъплъщение? Или трябва още малко да пораснат?

Мисля,че са що-годе наясно. Радват се, следят мои интервюта по телевизията. Даже се сърдят ако не ги спомена. Но в същото време, когато става въпрос за техните нужди, изобщо не ги интересува какво работя. Не разбират, че моята работа продължава, особено в репетиционен или снимачен процес, и когато съм вкъщи. Те си чакат палачинките сутрин и мусаката вечер. Искат да ритаме топка, да караме колело, да играем на криеница и т.н. И въобще не им пука, че имам да уча 30 страници текст наизуст примерно. И че ми трябва тишина и спокойствие!

Фото: Адриана Янкулова - Чапкънова

Самата ти, от 6-годишна, си заявила, че ще бъдеш актриса. Как така, толкова рано и категорично?
Просто го знаех. Като бях на 6 години, имаше тържество за завършване на детската градина и аз бях с костюм на заек. Подскачах с един морков в ръцете и май тогава се влюбих в идеята за homo ludens.

Имало ли е друго, което навремето си искала да станеш, като пораснеш?

Нищо друго не съм искала. Просто чаках да стана на 18, да завърша гимназия и да започна реално да преследвам мечтата си, кандидатствайки в НАТФИЗ.

Имаш и магистратура Спортна журналистика, но не си практикувала. Кое е най-далечното от актьорството, което си работила?

Най-далечно – ако броим хигиенистка в офис. В общинска администрация работих 3 години на бюро, но поне се занимавах с организацията на културни събития: концерти, изложби, фестивали. Аниматор на морето бях два сезона, но то все пак има допирателни с актьорството.

Фото: Цветан Игнатовски

Какви други таланти извън изкуството притежаваш?
Имам отлични шофьорски умения. И мога да карам колело, без да държа кормилото!

Особено ценен комплимент, който си получавала за работата си?

Че съм като натуршчик. Чувала съм го от колеги няколко пъти. Също – че съм хамелеон.

Най-безумното предложение, което са ти предлагали като актриса и си отказвала?

Ох... Последното, за което се сещам, е: преди няколко месеца ми предложиха да участвам в сериал, като епизодик, буквално с една мини сцена и точно две реплики!!

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю?

Вероятно щях да си легна. Дефицитът на пълноценен сън се увеличава напоследък...

Разбира се, Надя Дердерян направи много сериозно впечатление с ролята си на смразяващата Величка в сериала „Мамник“ и това нейно участие ще бъде запомнено. Обзалагаме се обаче, че това няма да я „приспи“, а само ще усили нейния глад за нови силни роли. Още тези дни – на 27 и на 29 април може да я гледате в театралния спектакъл „Пукнатини“ в Театър Възраждане, където гостува с плевенския ДКТ „Иван Радоев“. А още сега може да изчетете разговора ни с нея:

 

Какво ти костваше да изиграеш така убедително страховитата Величка?

Не се случва често да се появи възможност за толкова ярка и широкоспектърна роля. Че и в епоха, че и донякъде базирана на реални, мрачни събития. Беше ми много интересно и „вкусно“ за игра. Малко се борих се с диалекта и трябваше да се науча да плета на една кука за една от сцените.

Коя е ролята ти, която е най-далеч от теб като характер, ако изключим гореспоменатата?

Специално в киното/телевизията все са ме ползвали за роли на твърде „обикновени“, да речем, жени: съпруги, майки, учителки... И все епизодични. Почти нямаш възможност да се разгърнеш творчески. В театъра съм играла доста жени, които са далеч от мен в живота, но почти винаги съм намирала начин да ги приближа към това, което съм аз, и да си станем едно цяло.

Фото: БНТ

Има ли нещо от характера ти, което е в голяма степен неразбрано дори от близките ти хора?

Свръхемоционалността ми вероятно им идва в повече понякога. Шумно се радвам, шумно страдам.

Коя роля в чуждестранен филм или сериал би искал ти да си изиграла?

Конкретна роля... не знам... Но ми се снима в сериали тип „Белият лотос“, „Техеран“, „Юношество“. Толкова различни жанрово и като теми, но всичките направени много добре.

11-годишната ти дъщеря казва разстроена „Мамо, ти не си такава...“, след като те гледа в „Мамник“. Сега вече децата ти по-спокойни ли са, разбраха ли, че това е твоята професия и си я вършиш отлично с такъв тип превъплъщение? Или трябва още малко да пораснат?

Мисля,че са що-годе наясно. Радват се, следят мои интервюта по телевизията. Даже се сърдят ако не ги спомена. Но в същото време, когато става въпрос за техните нужди, изобщо не ги интересува какво работя. Не разбират, че моята работа продължава, особено в репетиционен или снимачен процес, и когато съм вкъщи. Те си чакат палачинките сутрин и мусаката вечер. Искат да ритаме топка, да караме колело, да играем на криеница и т.н. И въобще не им пука, че имам да уча 30 страници текст наизуст примерно. И че ми трябва тишина и спокойствие!

Фото: Адриана Янкулова - Чапкънова

Самата ти, от 6-годишна, си заявила, че ще бъдеш актриса. Как така, толкова рано и категорично?

Просто го знаех. Като бях на 6 години, имаше тържество за завършване на детската градина и аз бях с костюм на заек. Подскачах с един морков в ръцете и май тогава се влюбих в идеята за homo ludens.

Имало ли е друго, което навремето си искала да станеш, като пораснеш?

Нищо друго не съм искала. Просто чаках да стана на 18, да завърша гимназия и да започна реално да преследвам мечтата си, кандидатствайки в НАТФИЗ.

Имаш и магистратура Спортна журналистика, но не си практикувала. Кое е най-далечното от актьорството, което си работила?

Най-далечно – ако броим хигиенистка в офис. В общинска администрация работих 3 години на бюро, но поне се занимавах с организацията на културни събития: концерти, изложби, фестивали. Аниматор на морето бях два сезона, но то все пак има допирателни с актьорството.

Фото: Цветан Игнатовски

Какви други таланти извън изкуството притежаваш?

Имам отлични шофьорски умения. И мога да карам колело, без да държа кормилото!

Особено ценен комплимент, който си получавала за работата си?

Че съм като натуршчик. Чувала съм го от колеги няколко пъти. Също – че съм хамелеон.

Най-безумното предложение, което са ти предлагали като актриса и си отказвала?

Ох... Последното, за което се сещам, е: преди няколко месеца ми предложиха да участвам в сериал, като епизодик, буквално с една мини сцена и точно две реплики!!

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю?

Вероятно щях да си легна. Дефицитът на пълноценен сън се увеличава напоследък...

Гласували общо: 1 потребители