„Винаги умира някой друг“ е новата, пета книга на ужасно талантливата Димана Йорданова, която си играе с думите и душите болезнено искрено. Още в неделя може да си вземете стихосбирката, надписана на място от Димана – на Пролетния панаир на книгата, в парка на НДК, от 12:00, на щанда на издателство „Жанет 45“ (номер 22). За шест години – между 2016 и 2020 г. – Димана издава последователно „Жената и мъжете, които бях“ (с нея става лауреат на международния литературен конкурс „Алда Мерини“ и на националния конкурс за дебютна литература „Южен пролет“), „По гръбнака“, детската книга „Ама че работа!“ и „Писма до Ния, която не родих“ (номинирана за националната награда за поезия „Иван Николов“ и преведена на няколко езика). Минаха още почти шест години до „Винаги умира някой друг“ и това на нас ни звучи обещаващо за времето, което ще изкараме в нейния наш свят.
Как би се радвала да бъде четена новата ти книга: бавно, на един дъх, в леглото, на глас?
Представям си читателя на върха на планината. С едната ръка държи книгата ми, с другата подпира сърцето си. Прочита докрая и скача. Шегувам се, разбира се. Не прочита докрая.
Кой актьор би избрала (без никакви ограничения) да рецитира стиховете ти от нея, кой би го направил най-вярно и добре?
Ал Пачино например. Сцената с монолога от „Усещане за жена“. Представям си как вмъква мои цитати. Така се разваля съвършенство по български.
Фото: личен архив
Кой е бил най-големият комплимент за написаното от теб?
„Тя четеше твоята книга, седмици преди да си отиде. Каза, че друго вече не ѝ се чете.“
Последната книга, която ама изобщо не си очаквала, че толкова ще ти хареса?
От години не съм преживявала такава изненада. Истината е, че все по-рядко чета. Това не е проблем с надменността, а някаква коварна липса на концентрация.
Изоставяла ли си хубава книга, защото е много тежка?
Изоставяла съм книга, защото е тъпа. На мен трудно нещо ще ми стане тежко. Все пак аз съм човек, който разпуска, гледайки хорър филми и документалки за серийни убийци.
Писала ли си в моменти на щастие? Става ли добре?
Тези моменти са твърде редки, за да правим друго, освен да ги живеем. Виж обаче в забавни ситуации съм писала. Става си супер.
Изображение: Жанет 45
Случва ли се да напишеш стих, да си кажеш ебаси колко съм добра, а на другия ден да си дадеш сметка, че написаното е пълна глупост? Евентуално – и пример?
Не мога да дам пример, защото през главата ми никога не е минавала мисълта „ебаси колко съм добра“. За второто мога да дам пример – петте ми книги.
Ако някой не е чел никога поезия, с кой автор смяташ, че е добре да започне, за да продължи със сигурност и с други поети?
Нищо не смятам. Няма такива алгоритми. За да препоръчам каквото и да е, трябва да знам кой стои насреща ми. Поезията не е прах за пране, че да става за всеки.
Кога се почувства най-добре от факта, че пишеш стихове?
Всеки път, когато излезе моя книга.
А кога най-зле?
Всеки път, когато излезе моя книга.
Фото: личен архив
Първото нещо, което искаше да станеш, като пораснеш?
Не помня да съм имала някакви величествени мечти и кариерни планове. Исках просто да стана голяма, да си намеря мъж с „дълбока“ коса и да пуша цигари. Е, и трите се сбъднаха. Ама те тъпите мечти се сбъдват лесно.
Най-дивата беля от детските ти години на село?
Не съм извършвала някакви тежки престъпления. Аз бях заета с това да обличам странни дрехи, да си правя кукли от каквото намеря, да пея на измислен английски, да изнасям театрални постановки в хола и главно – да си говоря сама. И все пак намирах някакво време в паузите - да счупя ваза или да се напикая. Трябва да държим ниво.
Какво детско си изоставила през годините и ти липсва? И какво се радваш, че си запазила?
Изоставих „от мен нищо не зависи“. Запазих си любопитството към живота и некоординираните танцувални движения.
Завършила си гимназия с профил „Изобразително изкуство“. Какво беше последното, което нарисува и преди колко време?
Преди няколко месеца нарисувах картина, която кръстих „Прегръдката“. Имах нужда да нарисувам нещо, което ми липсва.
Помага ли ти рисуването по някакъв начин за поезията?
Пряко, едва ли. Аз ги намирам за подобни. Просто понякога се изразявам с четка, понякога с думи, понякога с тиролски викове. Може и с меч.
Фото: личен архив
Кога за последно мъж ти посвети стихотворение? Кое те зарадва повече – че се е осмелил да го направи за поетеса или самото стихотворение?
Не съм имала злата участ да съм с поети. А и посвещаването на стихове и песни отдавна не може да ме трогне. Трогва ме поемането на отговорност.
Кой е най-нелепият ход, който мъж може да направи към поетеса, която харесва?
Навярно същият нелеп ход, който може да направи към всяка друга жена. Иначе, самият факт, че е харесал поетеса, вече е нелеп ход.
Подарявала ли си на приятел написани от теб стихове от негово име, за момиче, което харесва?
Не съм подарявала, но преди години разбрах, че най-добрият ми приятел сваля усилено някаква мацка във Фейсбук с мои статуси и стихове. Ми, не му пусна.
Как си представяш Ада на поетите, какви са мъченията там?
Да слушат на repeat собствената си поезия.
Фото: личен архив
Ако утре Някой ти отнеме таланта, но може да поискаш каквото и да е в замяна, срещу какво би го заменила?
Срещу това съм здрава.
Назначават те в Министерството на културата и първата ти задача е да се забранят със закон рими по твоя преценка. Кажи поне три такива рими, моля.
Веднага се сещам за „момиче – кокиче“. За по-дълъг списък, моля, направете справка с Недялко Йорданов.
Муха на стената на кой творец искаш да бъдеш?
Не си падам много идолопоклонник, но Салвадор Дали бих го накацала по мустака.
Като кой литературен или филмов герой би поживяла?
Искам поне две седмици да поживея като не-герой. Аман от романи и филми, човек.
Ако беше благородник, какъв девиз щеше да е изписан на герба ти?
„Вий, вий срещу смъртта на Светлината!“
Фото: личен архив
Глуповат въпрос, който се радваш, че не ти зададох?
Зелен, любимият ми цвят е зелен.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давалa интервю?
Щях да завърша патоанатомия.
„Винаги умира някой друг“ е новата, пета книга на ужасно талантливата Димана Йорданова, която си играе с думите и душите болезнено искрено. Още в неделя може да си вземете стихосбирката, надписана на място от Димана – на Пролетния панаир на книгата, в парка на НДК, от 12:00, на щанда на издателство „Жанет 45“ (номер 22). За шест години – между 2016 и 2020 г. – Димана издава последователно „Жената и мъжете, които бях“ (с нея става лауреат на международния литературен конкурс „Алда Мерини“ и на националния конкурс за дебютна литература „Южен пролет“), „По гръбнака“, детската книга „Ама че работа!“ и „Писма до Ния, която не родих“ (номинирана за националната награда за поезия „Иван Николов“ и преведена на няколко езика). Минаха още почти шест години до „Винаги умира някой друг“ и това на нас ни звучи обещаващо за времето, което ще изкараме в нейния наш свят.
Как би се радвала да бъде четена новата ти книга: бавно, на един дъх, в леглото, на глас?
Представям си читателя на върха на планината. С едната ръка държи книгата ми, с другата подпира сърцето си. Прочита докрая и скача. Шегувам се, разбира се. Не прочита докрая.
Кой актьор би избрала (без никакви ограничения) да рецитира стиховете ти от нея, кой би го направил най-вярно и добре?
Ал Пачино например. Сцената с монолога от „Усещане за жена“. Представям си как вмъква мои цитати. Така се разваля съвършенство по български.
Фото: личен архив
Кой е бил най-големият комплимент за написаното от теб?
„Тя четеше твоята книга, седмици преди да си отиде. Каза, че друго вече не ѝ се чете.“
Последната книга, която ама изобщо не си очаквала, че толкова ще ти хареса?
От години не съм преживявала такава изненада. Истината е, че все по-рядко чета. Това не е проблем с надменността, а някаква коварна липса на концентрация.
Изоставяла ли си хубава книга, защото е много тежка?
Изоставяла съм книга, защото е тъпа. На мен трудно нещо ще ми стане тежко. Все пак аз съм човек, който разпуска, гледайки хорър филми и документалки за серийни убийци.
Писала ли си в моменти на щастие? Става ли добре?
Тези моменти са твърде редки, за да правим друго, освен да ги живеем. Виж обаче в забавни ситуации съм писала. Става си супер.
Изображение: Жанет 45
Случва ли се да напишеш стих, да си кажеш ебаси колко съм добра, а на другия ден да си дадеш сметка, че написаното е пълна глупост? Евентуално – и пример?
Не мога да дам пример, защото през главата ми никога не е минавала мисълта „ебаси колко съм добра“. За второто мога да дам пример – петте ми книги.
Ако някой не е чел никога поезия, с кой автор смяташ, че е добре да започне, за да продължи със сигурност и с други поети?
Нищо не смятам. Няма такива алгоритми. За да препоръчам каквото и да е, трябва да знам кой стои насреща ми. Поезията не е прах за пране, че да става за всеки.
Кога се почувства най-добре от факта, че пишеш стихове?
Всеки път, когато излезе моя книга.
А кога най-зле?
Всеки път, когато излезе моя книга.
Фото: личен архив
Първото нещо, което искаше да станеш, като пораснеш?
Не помня да съм имала някакви величествени мечти и кариерни планове. Исках просто да стана голяма, да си намеря мъж с „дълбока“ коса и да пуша цигари. Е, и трите се сбъднаха. Ама те тъпите мечти се сбъдват лесно.
Най-дивата беля от детските ти години на село?
Не съм извършвала някакви тежки престъпления. Аз бях заета с това да обличам странни дрехи, да си правя кукли от каквото намеря, да пея на измислен английски, да изнасям театрални постановки в хола и главно – да си говоря сама. И все пак намирах някакво време в паузите - да счупя ваза или да се напикая. Трябва да държим ниво.
Какво детско си изоставила през годините и ти липсва? И какво се радваш, че си запазила?
Изоставих „от мен нищо не зависи“. Запазих си любопитството към живота и некоординираните танцувални движения.
Завършила си гимназия с профил „Изобразително изкуство“. Какво беше последното, което нарисува и преди колко време?
Преди няколко месеца нарисувах картина, която кръстих „Прегръдката“. Имах нужда да нарисувам нещо, което ми липсва.
Помага ли ти рисуването по някакъв начин за поезията?
Пряко, едва ли. Аз ги намирам за подобни. Просто понякога се изразявам с четка, понякога с думи, понякога с тиролски викове. Може и с меч.
Фото: личен архив
Кога за последно мъж ти посвети стихотворение? Кое те зарадва повече – че се е осмелил да го направи за поетеса или самото стихотворение?
Не съм имала злата участ да съм с поети. А и посвещаването на стихове и песни отдавна не може да ме трогне. Трогва ме поемането на отговорност.
Кой е най-нелепият ход, който мъж може да направи към поетеса, която харесва?
Навярно същият нелеп ход, който може да направи към всяка друга жена. Иначе, самият факт, че е харесал поетеса, вече е нелеп ход.
Подарявала ли си на приятел написани от теб стихове от негово име, за момиче, което харесва?
Не съм подарявала, но преди години разбрах, че най-добрият ми приятел сваля усилено някаква мацка във Фейсбук с мои статуси и стихове. Ми, не му пусна.
Как си представяш Ада на поетите, какви са мъченията там?
Да слушат на repeat собствената си поезия.
Фото: личен архив
Ако утре Някой ти отнеме таланта, но може да поискаш каквото и да е в замяна, срещу какво би го заменила?
Срещу това съм здрава.
Назначават те в Министерството на културата и първата ти задача е да се забранят със закон рими по твоя преценка. Кажи поне три такива рими, моля.
Веднага се сещам за „момиче – кокиче“. За по-дълъг списък, моля, направете справка с Недялко Йорданов.
Муха на стената на кой творец искаш да бъдеш?
Не си падам много идолопоклонник, но Салвадор Дали бих го накацала по мустака.
Като кой литературен или филмов герой би поживяла?
Искам поне две седмици да поживея като не-герой. Аман от романи и филми, човек.
Ако беше благородник, какъв девиз щеше да е изписан на герба ти?
„Вий, вий срещу смъртта на Светлината!“
Фото: личен архив
Глуповат въпрос, който се радваш, че не ти зададох?
Зелен, любимият ми цвят е зелен.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давалa интервю?
Щях да завърша патоанатомия.
Гласували общо: 1 потребители