Aether и бъдещето, което беше тук

The future was here

След няколко пост-апокалиптични изложби между настоящето и миналото, авторът и куратор Войн де Войн провокира група артисти от цял сввят да дадат своята прогноза за бъдещето. Изложбата носи дедактичното заглавие The future was here като референция към настоящето. Това е първото събитие в новото експериментално пространство Plan B на проекта “Aether”, създаден от Войн и Парсифал Марин (белгиец, един от фронтмените на групата Brussels Pony Club), за тази година.

“Направихме Open Call, с който поканихме различни артисти от цял свят. Така всместо да сглобяваме изложба от избрани автори, можахме да подберем такива, които сами да дадат прогнозите си за бъдещето от политически и психически характер”, споделя Войн де Войн.

Авторите, изразяват своите гео-политически гледни точки, отразявайки психологическите ефекти и дефекти, формирани от средата, различните общества и условия, в които живеят, образувайки по този начин мащабна карта от теми и прогнози.

Атмосферата е дистопична, а работите горовят помежду си и се допълват. Не е сглобка, а еднороден организъм, който води от устното и духовно към материалното, отразявайки различни процеси от настоящето, които биха се развили в бъдещето или останали вечни. Влизйаки в пространството, виждаш работи, свързани с технологията, кодовете и новите езици. Първата и входна от три зали е криптична. Тук темите са думи, слогани, театър. Това е комуникацията, словото, духът. Новият език е програмиран, всичко се следи, а свободата е освободена.

Вниманието ни привлича серия от добре оформени, графично сглобени картички с различни послания. Създавайки своя език на бъдещето, берлинският художник Мими Критик прави виртуална галерия, в която филтрира думите, които смята за изчезващи и оставя критичната информация, тази, която звучи най-често. Другото става излишно. Така в графичните картички, представляващи парчета от букви, разчитаме бруталното настояще, заключено между насилието (V-iolent), консумация (C-onsumer) и цензурата (XXX).

Сред играта с думи, своята теза дава и французойката Виктория Кифер, която изкарва на преден план конспиративната теория за невидима и недекларирана колонизация, като игра на интереси между Изтока и Запада, създавайки сувенирни тениски с надпис “Еврабия / Eurabia”.

Забележителни са и преплетените пръсти в един от най-известните символи “V” (Victory - Победа) в работата на българската художничка Светлана Мирчева. Всъщност този символ по света има различни значения и те не винаги са позитивни. В Англия, например, го показват като еквивалент на средния пръст. По този начин работата й преплита позитивното с негативното, в зависимост от гледната точка върху прозрачните цветни плаки.

В същата зала се спираме на “Театъра на бъдещето” на Снежанка Михайлова. Това са минималистични карти, заключили в себе си концептуални сценарии. Авторката ще направи и пърформанс, като дематериализира символите в реалността. А какво ще ни каже за бъдещето, ще разберем на 21 февруари като част от футуристичната програма на изложбата.

Едвам се откъсваме от историята на всяко произведение, за да се спуснем към долната зала, където пред нас излизат наяве обектите и материята, така преминаваме от имагинерното към конкретното. Първата от работите, която привлича веднага вниманието ни, е тази на българския художник, живеещ и творящ в Берлин, Антон Стоянов. Тя представлява ярко, зеленикаво фолио с вграден образ, който след лека разгадка, бързо се разчита като кристал. Кристалът е символ на вечното, той е част от всички цивилизации и е обгърнат с митология, присъждаща му супер сили. Често се използва и за гледане в бъдещето. Но тук той е вграден, не може да бъде използван, той е част от нечие минало или е завещан за бъдещето и тези, коит могат да се въползват от него.

В залата има много фотография. Сред нея е и Михаил Новаков. Рамкираната творба изглежда като цветна поп картина, но след вглеждане, разбираме, че цветните елементи по асфалта, случайно уловени от обектива на автора, са всъщност празни гилзи. В нейно съседство продължава тематиката снимката на Симоне Гилдес и Войн де Войн като критика към американския модел, където се прави препратка към статуята на свободата, а вместо мирен огън е излъчена опасност.

Изкачваме се нагоре в последната трета зала. Тя е посветена на видеото. Сред творбите са  анализ и пърформанс, посветен на Ванга и бъдещи прогнози за отношения между националности и полове в минималистична пънк стилистика.

Накрая, макар бруталните и критични сценарии, поставени от авторите, излизаме с усещането, че бъдещето не е нищо по-различно от настоящето и, че то е просто неговото отражение, а това означава че ние сами можем да му влияем, да го променяме. Войн ни изпраща като ни връчва по една от картичките, изработени от Рада Матева и Георги Дечев, творящи и живеещи между Берлин и Амстердам.

“В изложбата има изкривеност, насилие, по-малко изцеление, повече агресия. Тя отразява бъдещето по артистично-критичен начин. Картичките са единственото нещо, което ни свързва с настоящето и в тях всеки може да пожелае нещо, да напише своя сценарий, защото бъдещето зависи от нас и нашите желания”, споделя кураторът, като се заема със задачата да изпрати всяка една от тях до съответния адрес.

Не всеки артист е куратор, особено добър, но в случая преплитането между естетика, символика и автори, разположението и комуникацията между произведенията и цялостната атмосфера създават взаимна хармония, водейки зрителя през различни сценарии и последователни истории в една сдържана и взаимно допълваща се атмосфера, оставяйки индивидуалното за всеки послание накрая с поглед в бъдещето. Или може би настоящето, защото бъдещето вече беше тук.

Изложбата “The future was here” може да се види всеки ден
в проектното пространство на Aether на ул. Княз Борис 1, 39

Текст Мартина Стефанова