Истински истории от Марди Гра

Фестивалът Марди Гра, кръстен на Блажния вторник (от фр. mardi gras, денят преди великденския пост при католиците), е едно от най-важните събития в Ню Орлиънс още от средата на XVIII в. Като всеки друг карнавал, и този е буквално отпускане на края преди предстоящото пречистване. Малко несправедливо нюорлеанският не е така популярен като събратята си във Венеция и в Рио, но хич не им отстъпва по изобретателност, разточителност и размах. Продължава три седмици, през последната учениците са във ваканция, а кулминацията му - денят Марди Гра, е официален празник, пищно отбелязван с шествия от 8 сутринта до полунощ.

Ако питаш Блага Димитрова - фотограф, документалист и очевидец на тазгодишния фестивал - „честване на живота" е най-краткото му описание. „Спазва се ревностно, не е фалшив или показен, хората имат нужда от него и го правят сами" е по-дългата версия. Това проличава особено след урагана Катрина (причинил смъртта на 1464 души и оставил 80% от града под вода през 2005-а), когато карнавалът става символ на възстановяването на града. Това донякъде ни подготви за пъстрото зрелище в изложбата - 60 експресивни фотографии, правени преди броени седмици, на характерните цветни огърлици, които висят къде ли не, на мистериозни чернокожи индианци, на хитри маски (от политически хапливи вестникарски заглавия, живи змии и т.н.), на костюмирани хлапета с тромпети и прочие карнавални образи.

Снимките не са единственото, което Блага носи със себе си от столицата на Луизиана. Разписва се и под документалния филм Истински истории за Марди Гра и кани брас бенда The Paulin Brothers - потомствени музиканти от Ню Орлиънс, които тези дни обикалят България преди да хвърлят в джаза и софийската публика.

За Блага музика и визия поначало вървят заедно: на 15 решава, че ще стане фотограф и съвсем не бърка; на 16 тръгва на уроци по барабани; омъжена е за джаз музиканта Митко Димитров, с когото от 2010-а прекосяват десетки граници по следите на талантливи българи в чужбина в мащабен проект. Поразпитахме я това-онова.

За какво е Без граници?
На нас с мъжа ми ни е мъчно, че хората на културата си отиват от България и затова започнахме да правим филми, изложби и концерти с участието на български класически джаз музиканти, пръснали се по света.

Как избра Ню Орлиънс?
Докато събирахме материал за българите от Източното крайбрежие на Щатите, отидохме в Ню Орлиънс. Самият град е страхотна магия за нас, дали заради това, че там се е родил джазът, дали заради особеното му вълшебство. Като разбрахме за тамошния фестивал - един месец музика, костюми и забава по улиците, решихме да направим проект за него.

И се върна с фотографии и документален филм.
Във филма разказвам за Марди Гра, но Ню Орлиънс е много повече. Хората там са с невероятен дух, нямат стандарта на Вашингтон, Ню Йорк или Чикаго, но са влюбени в живота. След Катрина най-важното за тях е да направят карнавала отново, да продължат традицията с вярата, че всичко ще бъде наред. При това управата на града не участва в организацията.

Кой го организира?
Клубовете - т.нар. крюта, в които се участва чрез членски внос. Някои са на няколко десетки години, други са по-нови, част от тях са затворени - толкова са многобройни, че не могат да поемат повече хора. Мислят костюмите си по цяла година, за да излязат по улиците в определения ден и час.

Кои са най-интересните?
Една от най-старите традиции е на т.нар. Марди Гра индианци, които са чернокожи - потомци на смесването на индианци и роби от Африка, те са може би най-голямата атракция. Ако останалите паради имат обявени маршрути по дати и часове, то за Марди Гра индианците никой не знае кога и къде ще се появят и хората по цял ден ги дебнат. Зулу парадът също е много голям, някога се е състоял само от чернокожи, сега вече и бели участват, но си боядисват в черно лицата. Има още няколко големи парада, те са с най-дълъг маршрут и най-много платформи. Хората ги чакат по два-три дни на хубава позиция, дори изпускат останалите. Всички са с цветни огърлици, които всяко шествие хвърля към публиката.

А какво свирят?
Типична маршова музика, смесица от европейската духова и американската черна музика, нещо като военния български духов оркестър, но доста по-разчупен.

Какво се слуша в Ню Орлиънс?
Из целия град чуваш музика. Не само джаз, а и блус, и фънк, и местен рап - всичко. Радиостанциите постоянно агитират хората да отидат на концерт. Бедността е голяма и музиката играе суперважната роля да дръпне много деца от гетото, да им даде стимул да не се занимават с идиотщини.

Какво друго те впечатли?
Те са изключително сърцати хора, а едно от нещата, които напоследък ми тежат тук, е, че всички са сърдити. По-малко са тъжните, по-голямата част са сърдити.

Как попадна на The Paulin Brothers?
Случайно и в интернет, когато започнахме да се ровим в сайтове за музикантите в Ню Орлиънс. То е малко като да избираш производител на шоколад в Швейцария - всеки втори там е музикант. The Paulin Brothers се оказаха джазова фамилия - седем братя от общо 13 деца, а баща им е един от първите джазмени в града. Те са естествени, много се забавляват и се радват, че идват тук.

Дай още една история от Ню Орлиънс.
Заради Катрина едно от местните музикални радиа губи архива си. Конкурентни радиостанции предоставят музика, за да може програмата му да продължи. Бюджетът му е изцяло от дарения от слушатели и когато на следващата година се събира някаква сума, то ги инвестира в микробус, от който при евентуално ново бедствие всяко пострадало радио ще може да излъчва.

Фотоизложбата Истински истории от Марди Гра е на Моста на влюбените до 31 март.
Документалният филм за Ню Орлиънс и карнавала е на 28 март от 20:00 във Военния клуб, входът е свободен.
Час по-късно на сцената се качват The Paulin Brothers заедно с нашите агенти Митко Димитров, Петър Момчев, Михаил Йосифов и Вили Стоянов, лайвът също е безплатен.
За за подгрееш и за двете, мини още към 19:00 през градинката на Кристал - най-добре маскиран ( в традиционния смисъл), и гледай какво става.

Повече за Без граници виж тук

Текст Ани Василева / Фотография Галя Йотова, Блага Димитрова (трите снимки горе)