Нарисувани наблюдения

Полигамия и суверенитет в изкуството

Интересното при Илиян Лалев е, че никога не си сигурен дали вече си бил, или не, на негова изложба. Деликатната различност в детайлите или рязката смяна на жанра разколебават - че вече си виждал този автор. Причината не е защото художникът боязливо хамелеонничи, или пък търси себе си по-дълго от необходимото и по-бавно от очакваното. Тя е в думите „полигамен" и „суверенитет".

Попитан защо и докога ще стои на равно разстояние от съвременните визуални форми и класическата живопис, Илиян Лалев споменава полигамността си в изкуството като аргумент за решенията си. Чувства се еднакво привързан към всяка изобразителна форма, без да е обвързан с никоя; свободен е да експериментира и да дава израз на наблюденията си, без да пребивава в клишетата. Така полигамията го прави суверен, а страната на неговото изкуство е независима територия без очертани граници.

След Пропуснати възможности галерия Ракурси показва следващата интерпретация на художника Нарисувани наблюдения. То, наблюдаването, е основно занимание на всеки художник, а умението на Илиян Лалев да остане в него, без да прекрачи в съзерцанието, е истински деликатно.

Наблюдаваният свят на автора е такъв, какъвто е: разкрива се с неделикатните си, опростени, дори грубовати форми. Често е монохромен или с оскъден колорит. В него няма разказ и движение. Най-точното определение е „застинала материя". Успешното й изобразяване зависи от суверенитета на художника, от дистанцията му от лесното изкушение на класическите похвати. И очевидно Илиян Лалев разбира добре доктрината на суверенния автор.

Нарисувани наблюдения показва овладените усилия на художника да остава пред обектите, които изобразява; да не преминава отвъд тяхната очевидна природа; да не доизмисля история и движение. Платната остават статични и монохромни. Пред тях зрителят няма опасения да бъде само наблюдател. Но само толкова - като зрител не си нито суверен, нито полигамен. И не опитвай. Полигамията в изкуството не е същото нещо като полигамия в живота.

Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев