От ателието

Естетика на съотнасянето

Отличителното в живописта на Греди Асса е нейната безпогрешна разпознаваемост. Няма как да го объркаш с някой от съвременниците му. За него не се отнасят препратки към други автори, не се търси копиране на стил или съвпадение на теми. Греди Асса има някакъв собствен канон, в който съществува успешно и години наред развива самостоятелното битие на детайла. В неговите платна общият план е в подчинено наклонение, а елементът е подлог в изречението.

Последната изложба на Греди Асса се нарича От ателието. Както става ясно след разглеждане на експозицията, важното в нея не е споделянето на топуса - ателие, а разкриването на съпреживяването в тесен кръг - между художника и неговите невидими съмишленици. В галерия Ракурси са изложени основно работи от последната година и няколко от престоя на художника в Париж (1993-1996  г.).

Стиловото съпоставяне на периодите е излишно, тъй като не е показателно за развитието на автора. На пръв поглед художникът си е все в същата необятна реалност на разтварящия се в пространството образ. Любопитното в тази експозиция е анонсът на художника. Картините, според краткия текст, са резултат от въображаемите му разговори с любими поети, писатели и художници. Без да достига до реплики на популярни произведения, Греди Асса споделя със зрителя „естетиката на съотнасянето".

Това е състоянието на съпреживяване на красивото без необходимостта от споделяне на общи възгледи, образи, стил или теми. Пластичният характер на мисълта опростява общуването, премахвайки усложненията на времето, идеологиите, бита, нагласите и т.н. Остават само образите, които са вечни в основните си детайли. Пейзажите с фигури, Бродещия художник, Нощта са все същите независимо от времето, в което са създадени. Те съществуват в изобразителните системи на различни епохи. И модерният, и античният човек е наблюдавал все същия свят, преди да го превърне във вдъхновение за собственото си време. Образите и тогава, и днес, съдържат достъпната за всички чувствителност към света, която обикновено се маскира зад усложнението на съвременността и концепциите.

Идеята на художника е да освободи възприятието, обременявайки го с едно-единствено твърдение: ключът към картината не е скрит в нея, а в наблюдаващия. Благодарение на  вечния Образ.

Текст Ивана Мурджева / Фотография Васил Танев