3 дни да убиеш

Две са причините да гледаш Три дни да убиеш. Едната е Кевин Костнър - хубаво е, че филмът разполага с него, защото в тази киносмес от хумор, екшън и семейна сантименталност, наличието на стабилна основа е повече от необходимо. А тук той без особено усилие вкарва своята харизма в действие и ни припомня защо навремето стана такъв всеобщ любимец.
Другият фундамент на филма е Люк Бесон - гуруто на екшън забавлението е продуцент и съсценарист на заглавието. Той явно хубаво се е разбрал с режисьора МакДжи, защото последният добре докарва, както напрегнатите сцени на престрелки и преследвания, така и забавните моменти, дръзко намигащи на клишетата в жанра.

Прошареният Костнър е таен агент, който още в началото на лентата разхвърля куп тела из отварящите кадри. Малко след това обаче разбира, че има рак и му остават само няколко месеца. Затова хваща първия самолет за Париж с надеждата, в малкото му оставащо време, да стопли отношенията с дъщеря си и бившата си съпруга.

Тук в картинката се появява негова колежка от тайните служби, която му предлага сделка - Костнър трябва да елиминира опасен терорист, по чийто следи е от началото на историята, а в замяна ще получи чудодейно лекарство, което ще удължи живота му. Точно като по филмите. Той естествено се съгласява и се захваща с мръсната работа. Има три дни да я свърши. И за да е по-интересно, фактори като тийн проблемите на подрастващата му дъщеря и страничните ефекти на лекарството, постоянно му се бъркат.

Нищо в този филм не е прекалено сериозно. Нито Костнър се напъва да е голямата работа. Нито сюжетът се прави на по-дълбок отколкото е. Но тово вместо да води до посредствен краен резултат, увлича в една добре заснета, леко абсурдна и почти комиксова история насред красотите на Париж.

с една дума
МОНМАРТЪР. Там Костнър учи екранната си дъщеря как да кара колело. Също така там са били ателиетата на художници като Пикасо, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Модиляни, Матис, Дега, Моне, Дали. А преди около 1800 години на този хълм е бил обезглавен Сен Дьони - тогавашния епископ на Париж, откъдето идва и името на местността - хълмът на мъченика.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева