Анна Каренина

Когато се залавяш да филмираш класика, има два подхода: единият е да бъдеш верен на всяка дума от сакралния текст, а другият - да си позволиш някои волности в интерпретацията. Джо Райт се впуска в смели експерименти, които не би очаквал, ако познаваш неговия Гордост и предразсъдъци.

Анна Каренина е неочакван прочит, който обаче по никакъв начин не е непочтителен към романа на Толстой. Героите сноват по подиуми, измежду въжета и вериги, които задвижват декори и от време на време излизат на театралната сцена пред празна зала. Навярно режисьорът иска да направи едно-две внушения за превзетия, лицемерен живот на висшето руско общество от края на ХIХ в. На моменти имаш чувството, че филмът ще се превърне в леко извратена боливудска версия на руската класика, но точно тогава сякаш Райт си слага сам юзди и се връща в правия път.

Достойнството на тази версия е, че не се впуска само в достоверно претворяване на костюми, не се плъзга по повърхността на историческата драма, а задълбава в сериозните проблеми като вярност, любов, лицемерие, ревност, вяра. Анна Каренина (разкошната Кийра Найтли) е красавицата на петербургското общество, доволна от живота си на съпруга на висшия държавен служител Каренин (финият Джуд Лоу) и на майка, която спешно заминава за Москва, за да спасява брака на брат си - похотливия Облонски. Там обаче е пленена от сините очи и херувимската коса на палавия граф Вронски (Арън Тейлър-Джонсън). Нищо не може да откаже младият военен да я последва на връщане в Петербург и въпреки клюките и общественото неодобрение, да я превърне в своя любовница. Режисьорът зарежда със сериозен еротизъм всичко, което се случва между първия разменен поглед между двамата и срещата на Анна с колелата на влака накрая.

с една дума
ПРЕЗЕРВАТИВ. В няколко сцени героят на Джуд Лоу преди лягане отваря малка кутия и вади оттам презерватив, който по онова време най-често е направен от животинско черво и е за многократна употреба. Първият гумен кондом е произведен през 1855 г.

Текст Евелина Турмакова