Антихрист

Пълна психария. Не че сме очаквали друго, но тук нещата са толкова сериозни и с толкова символични препратки, че ти трябва тефтер и терапевт, за да ги издържиш до края.

И точно за терапевт става въпрос. След смъртта на сина им, Уилям Дефоу се опитва да изкара от депресия жена си Шарлот Генсбур. (Друг освен тях двамата в целия филм няма, ако не броим разни животни, оплескани с кръв.) Уилям чертае едни схеми в бележника си, Ларс прави безумни параболи със Сатаната, Шарлот си реже клитора, а ти си се хванал за главата и опитваш да не се побъркаш.

Това е упражнението на датския режисьор върху хорър жанра, след като направи едно върху комедията с Големият шеф. И то наистина е стряскащо, объркващо и в същото време с толкова добри звукови и визуални ефекти, че буквално ти става лошо. Може да е претенциозен и какво ли още не, но Антихрист трябва да се гледа, защото такива филми не се правят често. Даже въобще.

внимавай в картинката
Извън сцените с рязането на интимни части и забиването на свредел в пищялната кост, има там един момент с падащи желъди върху студен ламаринен покрив, който невинен-невинен, колко да е невинен. Обърни внимание и на импресионистичните моменти, когато действието замръзва, увиснало в красива безтегловност.

с една дума
АНТИХРИСТ. По филма вече се прави и видеоигра, която ще се казва Рай.

{{trailer}}