Артистът

Артистът направо разби с ритник тазгодишните оскари - не само че стана филм на годината, но и прибра отличието за режисура (Мишел Азанависиюс), за главна мъжка роля (Жан Дюжарден), за музика и за костюми. Малко преди това англичаните признаха лентата по абсолютно същия безапелационен начин, като добавиха към призовете и по един за сценарий и операторско майсторство, а мосю Дюжарден се оказа пръв и сред колегите си в Кан 2011. Изключително тежка работа, наистина.

Французинът Азанависиюс говори за този проект от десет години, но в началото никой не иска и да чуе за безумната му идея - няма, черно-бяла мелодрама за Холивуд през 20-те години на миналия век. Но благодарение на сравнителния касов успех, сполетял предните му два филма - шпионските пародии OSS 177: Cairo, Nest of Spies и OSS 177: Lost in Rio (където главен герой отново е Дюжарден), продуцентът Томас Лангман (Месрин) се навива да застане зад експеримента. Тогава Азанависиюс сам пише сценария за четири месеца и го снима целия за малко повече от месец.

Историята е за актьора Джордж Валънтайн (Дюжарден), който е нещо средно между Дъглас Феърбанкс и Кларк Гейбъл - голяма звезда от нямото кино с коцкарски мустачки и поразяваща усмивка. Един ден върху него буквално налита младата старлетка Пепи Милър (аржентинката Беренис Бежо, съпруга на Азанависиюс), после двамата отново се засичат и той я кани в една от продукциите си. След това тя пък става голяма звезда в говорящото кино, а той - отказал да повярва в него - господин Никой без нито един свестен костюм в гардероба си. Но голямата любов между тях не задремва и за секунда.

с една дума
КЛАСИКА. Артистът е заснет точно като класическите неми филми - в същото екранно съотношение и с 22 кадъра в секунда вместо с 24.

Текст Мартин Дончев