Без име

Без име още в самото начало напомня за нещо от сорта на Борн, първия Борн. Тук също имаме главен герой, който се мотае из сивите и студени улици на Европа (в случая - на Берлин) в опит да разбере какво, аджеба, го е сполетяло. Някак си напомня и за Писател в сянка на Полански - заради цветовете, играта с камерата и липсата на купища специални ефекти. Филмът е по-скоро завъртяна мистерия, в която мъглата се вдига някъде по средата, отколкото напънат екшън, от който ти гръмва главата.

Лиъм Нийсън (в първата си по-солидна роля от Твърде лично насам) катастрофира в Берлин и потъва в четиридневна кома. След като изпълзява от нея и лека-полека си спомня кой е, разбира, че някой е гепил самоличността му и дори жена му не иска да го знае. Нийсън се свързва с бившето ченге от германската ДС Бруно Ганц (тук празно няма) и заедно с една босненска таксиджийка (Даян Крюгер) тръгват по следите на истината.

Режисьорът Жауме Колет-Сера (автор на хоръри като доста тъпия Къщата на восъка и малко по-свестния Orphan) се е заиграл успешно с добрия сценарий на Оливър Бътчър и Стивън Конуел, въпреки че темата не блести с оригиналност. Без име в никакъв случай няма да те напрегне - просто се отпускаш на седалката и отгърмяваш едни два часа в киното.

с една дума
КОМА. Малко рекорди - американката Илейн Еспозито прекарала 37 години и 111 дни в кома, но така и не се събудила. Сънародникът й Тери Уолис обаче отворил очи след 19 години и все още си е жив и здрав.