Братя

Сюжетът на този идилично-носталгичен филм отвежда в Баку през 70-те, където все още цари кротък патриархат, а активният социален живот се случва в градската баня, в бръснарницата и в пощата. Именно сред пликове и колети минава работният ден на Джалил (Сергей Пускепалис) - уважаван и уж здраво стъпил на земята семеен мъж, който в свободното си време отглежда пчели, виновно въздиша по съседското червенокосо момиче (Нино Нинидзе) и все още витае из детските спомени, свързани с невинни пребивавания в женската баня, с майка му и с по-малкия му брат Симург (Евгений Циганов).

Симург - дали по неволя или за да се отскубне от семейната покровителствена опека - се е запокитил с някакъв камион сред сибирските снегове и пише от дъжд на вятър, колкото да съобщи, че скоро няма да се прибира. Но внезапната смърт на майка им събира отново семейството.

Контактът със Симург обогатява, но и неизбежно разклаща вътрешния мир на Джалил, който досега старателно е градил житейската си философия, без да остави място за желанията си. А Симург ще му покаже, че блаженството е на една ръка разстояние, стига да се протегнеш.

Братя е копродукция между Азербайджан, Русия и България - от наша страна са замесени Мирамар, които знаеш като продуценти на Дзифт и Love.net. Режисьорът Мурад Ибрахимбеков екранизира едноименния роман на баща си Максуд, а за архетипните образи на братята избира двама от най-интересните актьори в съвременното руско кино: Сергей Пускепалис с неговото мъжествено уравновесено излъчване за ролята на Джалил, и Евгений Циганов с романтично зареян поглед - за Симург.

Конфликтът между двамата олицетворява вечното противоречие между разума и емоцията, между свободния дух и моралните задръжки. Изваян в топлите размити нюанси на избледнелите цветни фотографии, прескачащ между сън, спомен и магична реалност, Братя на пръв поглед няма много общо с днешното живеене. Въпреки това подозираме, че Ибрахимбеков не случайно разказва тази история - сблъсъкът между двамата братя има общо със сблъсъка между твърдите до скоро опори на традиционното азербайджанско общество и консуматорския идеал, където човекът е роб на желанията и иска да ги осъществи тук и сега.

Финалът е сякаш метафора за капитулацията на традиционните ценности пред стихията на желанието и невъзможността на човека да съчетае в себе си и двете. Но дори отвъд философските заключения, с които може да не се съгласиш, Братя е сетивно и докосващо душата кино, от което ти става топло и смислено.

с една дума

БАНЯ. Парните бани в Азербайджан са нещо средно между турската и руската баня - интериорът е с ориенталски елементи, но в по-съвременните вече има и ресторанти, където да хапнеш и пийнеш след релакса. Една от най-тузарските бани в Баку е в четиризвездния хотел Divan Express, където ако ти е як портфейлът и задникът, може да обмениш мъртва кожа и мисли за живота с местните мутри.

Текст Мариана Христова