Бурлеска

Всъщност Бурлеска не е чак толкова зле, стига да нямаш особени естетически очаквания. Шер не се е показвала във филм от сума ти време (от Лепнат за теб по-точно, въпреки че я предпочитаме в Чай с Мусолини) и е малко кофти да установиш, че все повече заприличва на статуята си в Тюсо, ама живот, кво да правиш.

Кристина Агилера пък прави друго - своя пълнометражен дебют като поредната блондинка, дошла от царевичака в Айова, на която й се ще да е бурлеска звезда. Най-напред обаче разнася чаши в заведението на Шер, а после (няма как с тия руси къдрици, червило и маникюр, от които капе pin-up класика) парашутът й се отваря. Не можеш да я пипнеш и като певица обаче - чуй я как докарва „Diamonds Are Girl's Best Friend" само, а парчето й „Express", написано специално за случая, идва да рече, че момичето се е постарало.

Едно неглиже усещане в цялата работа внася лекия и смешен диалог между двойката Шер-Дейвид Тучи (застаряващата „легенда" и нейният най-добър приятел-гей). Виж, дразнители тук има колкото искаш (Кам Гигандет с елече на голо е номер едно например), но то е ясно, че Бурлеска не се приема насериозно. Така че една четворка по шестобалната е справедлива оценка.

с една дума
БУРЛЕСКА. Думата е с испански произход и значи „шега". Има я като литературна пародия още в книгите на Чосър и Текери, после и в операта, но американците първи слагат ударението върху театралния стриптийз в началото на XX век.