Чернобилски дневници

Рекламният лозунг на филма - „От режисьора на Паранормална активност" всъщност би трябвало да ти действа като стикер с череп и кости върху яркожълт варел. Въпросната Активност... беше изключително досадна афера, а човекът в случая е Орен Пели, който не само продуцира продължение и трета част на тази паранормална тъпня, но до края на годината ще извади и „part 4". Тук той отново е продуцент и сценарист (филмът е по разказа му The Diary of Lawson Oxford), а режисьор е дебютантът Брадли Паркър, който е правил спецефектите за Боен клуб, Господари на нощта и Покани ме да вляза - хич не е зле, още повече, че е бил и асистент на Томас Алфредсон в последния. 

А колкото до случката в Дневници-те - и сам можеш да си я измислиш, и то без прекалено напъване. Едни американци ги карат с уазка до Припят - призрачния град, в който до 1986-а са живели 50 000 работници от чернобилската централа. Там те снимат на воля и пискат от кеф през деня, докато по здрач не става ясно, че някой нарочно им е саботирал уазката и няма как да се върнат. Тогава вече започват да пискат от ужас, защото на сцената излизат припятските мутанти. The Еnd.

с една дума
ПРИПЯТ. Украинският град, който е евакуиран за по-малко от час на 27 април 1986-а, е отворен за туристи от десет години насам и всеки може да се разходи свободно из изоставените сгради, стига да не гепи нещо за спомен.