Червените водни кончета

Макар героите в този сингапурски филм да говорят английски (един от официалните езици там), визуалният език и разказаната история са с двата крака в източната философия. Разбирането за време е точно противоположно на западното препускане и надпревара във вертикална градация. Ако в нашата култура целта определя смисъла, то на изток истината се търси в хоризонталния и спокоен път към нея, обръща се внимание на детайла, на отделния миг и всичко това се постига чрез съзерцание. А когато се случи целта да отпадне по пътя, остава удоволствието от съзерцанието. И за да не бръщолевим по един твърде абстрактен и смущаващ за европейския ни разум начин, караме по същество.

Рейчъл се завръща в родния Сингапур, след като е завършила училище по изкуствата някъде в чужбина. Между срещите с приятели от гимназията в съзнанието й на порции нахлуват спомени от детството, в които тя се шляе с двама свои съученици около изоставена влакова линия. По време на приятно безцелните им разходки те се наслаждават на тишината, говорят с водни кончета и вдишват на воля от все още възможното си безгрижие. Мислените завръщания на Рейчъл към тези дни е сякаш прощаването й с детството и тогавашните мечти, но без сантимент - преминала е към друг етап от живота си, чиято неповторимост тук и сега може да се оцени само ако е затворена предишната страница.

Режисьорът Джикай Лиао споделя, че вдъхновението за Червените водни кончета дошло от случайно намерен видеозапис, запечатал собствените му ученически скитания с приятели около същата влакова линия. Чисто естетически му се сторил интересен и контрастът между белите гимназиални ризки и черни панталони на фона на сингапурските предградия. Идеята била да съхрани и акцентира върху места от града, чиито образи скоро ще бъдат пометени от урбанизацията заедно с колективната памет на хората, прекарали живота си там.

Ние пък мъничко му завидяхме, че си е позволил и му е бил позволен лукса да направи филм, така щастливо безцелен и същевременно жадно вторачен във всеки миг, без да разваля идилията с излишни разсъждения върху смисъла на битието. Защото вероятно и без да е чел Оскар Уайлд, интуитивно знае, че в същността си изкуството е напълно безполезно, а красотата свършва там, където започва интелигентността.

с една дума

ВОДНО КОНЧЕ. Животът му трае един единствен ден, в който изминава целия житейски цикъл от А до Я, но пък и за този кратък период има твърда философия - може да го срещнеш само на чисти места в природата. Във филма вероятно символизира настоящето и радостта от мига.

Филмът е част от програмата на Сатори фест.

Текст Мариана Христова