Четири стаи

Четири стаи събира четирима от най-куул режисьорите в независимото кино по онова време - Аликзандър Рокуел, Алисън Андерс, Робърт Родригес и Куентин Тарантино. В началото бил вербуван и пети - Ричърд Линклейтър (Dazed and Confuzed, Fast Food Nation), но той се отказва в последната минута. Оттогава Рокуел е направил общо три пълнометражни филма (като 13 Moons със Стив Бушеми например), а Андерс работи предимно в телевизията (нейни са едни от първите епизоди на Сексът и градът). За Родригес и Тарантино не са нужни допълнителни обяснения, но така и така споменахме Бушеми - главната роля всъщност е писана именно за него, а чак след това минава в ръцете на Тим Рот.

И така - Ел Ей, Нова година, един хотел, четири стаи и едно пиколо (Рот), което захапва първия си работен ден. Най-напред налита на четири вещици (сред които Мадона, която взе Златна малинка за усилията), които се опитват да върнат на Земята някаква сприхава богиня. После попада на разярен съпруг, който пък го взема за тайния любовник на жена му, а след това Антонио Бандерас му връчва 500 долара да гледа неговите enfants terribles (което е и частта на Родригес). Накрая идва самият Тарантино с роля на мастит холивудски режисьор и едно изродско предложение - ще му даде хилядарка, ако зипото му запали десет поредни пъти. Ако не запали, ще кажем "чао" на малкото му пръстче.

с една дума
ХОТЕЛ. Думата идва от френски и в началото значела „кметство". Болниците си пък франсетата наричали hotel-Dieu - изключителното находчиво словосъчетание, което означава „хотелът на Господ".