Девет седмици и 1/2

Едно време Девет седмици и 1/2 беше нещо като соц вариант на софт порно - една степен по-срамежлив от Емануела, на която впрочем се влизаше адски трудно. Като го гледаш сега обаче, ти остава само да цъкаш с език колко млади и куул бяха Ким Бейсингър и Мики Рурк тогава. Ким все още си е куул де (донякъде), ама Мики съвсем е сдал багажа - добре, че беше Дарън Аронофски, който го хвана да играе себе си в Кечистът (тъп превод, страшен филм).

Режисьорът Ейдриън Лайн (този от Флашданс) по принцип се кефи да бърка в гащите на разни сложни взаимоотношения - след Девет седмици извади Фатално привличане и Неприлично предложение, а после и римейка на Лолита. Този обаче май е най-известният му филм, макар историята да е леко страстоубийствена - Ким е фригидна собственичка на галерия, моля ти се, а Мики е брокер с яхта, загадъчна мутра и мръсни фантазии. Срещат се случайно, той й опипва задника, но после си идват на думата. В един момент си пускат Джо Кокър на касетофона, а тя му прави стрийптийз, без да сваля шапката. По този повод всички дискотеки в началото на 90-те дънеха „You Can Leave Your Hat On" като претекст за нескопосана романтика. Ако ти се гледа нещо наистина качествено, изрежи си ноктите на дясната ръка и я заведи на Последно танго в Париж.

с една дума
СТРИЙПТИЙЗ. Шумерската богиня на любовта Инана сваляла по нещо на всяка от седемте врати по пътя си към Ада. А?