Епизод от живота на събирача на старо желязо

Филмът е като своето заглавие - ясен, остър и без излишен драматизъм. Мигновено надникване в истинския живот. Историята е извадена направо от вестника, персонажите - изиграни от действителните лица, замесени в случая. На всичкото отгоре седи толкова автентично, заснета в почти документален стил, че ще се чудиш игрално кино ли имаш насреща.

Назиф живее в беден ромски квартал, където, въпреки немотата, всеки е готов да помогне на съседа си. Както повечето обитатели и той издържа жена си и двете си хлапета, като събира от сметището старо желязо и го предава за вторични суровини. Разбираме, че някога е участвал във войната в Босна и Херцеговина, загубил е брат си, но сега държавата тотално го е забравила. А точно в този момент Назиф адски се нуждае от нея. Съпругата му помята в напреднала бременност и й е необходима операция. Болницата обаче отказва да я приеме, защото няма осигуровки, и с лека ръка я отпращат на сигурна смърт.

Танович по никакъв начин не се е опитал да захароса историята и да я прати в романтичното клише. Той просто маха кадифената ръкавица и здраво те шамаросва. Така, както правят животът и институциите, когато не си им важен.

Целият този суров реализъм и отчаянието на невидимия малък човек ще те хванат за гърлото, не се и съмнявай. Ще те накарат да се почувстваш уязвим. Но и да си отвориш очите за несправедливостите и повсеместния социален упадък.

с една дума
СКРАП. В момента килограм старо желязо върви между 30 и 35 стотинки в зависимост от дебелината. Хартията е около 12 стотинки, а пластмасата избива рибата, като се котира за 50.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева