Големите надежди

Едно от най-британските произведения за пореден път е на голям екран и отново радва както окото, благодарение на пищната сценография, мъгливите поля и недостижимите актьорски изпълнения на образцовите Хелена Бонам Картър, Ралф Файнс, Джейсън Флеминг и Юън Бремнър, така и ухото с класическия музикален фон на Ричард Хартли.

Режисьорът Майк Нюъл следва историята на нещастно влюбените Пип и Естела по онзи класически, старовремски начин, който напоследък все повече липсва при екранизацията на такива произведения. Визуално филмът е истинско пиршество за сетивата, с един непреодолим минус - актьорската игра на Джеръми Ървайн и Холидей Грейнджър. Първият често изпада в театрално рецитиране, а партньорката му преиграва истерично, което дразни на фона на безупречното представяне на поддържащите актьори от старата британска школа. Струва си да се види дори и само заради Хелена Бонъм-Картър в ролята на мис Хавишъм - бледа, високомерна и недостъпна, готова да те срази с тирада от злостни словоизлияния, изречени на перфектен британски.

с една дума
ДИКЕНС. Известни са над десет екранизации по романа Големите надежди, като най-успешната от тях е тази на Дейвид Лийн от 1946-а. Филмът е номиниран в пет категории за Оскар и печели за сценография и операторско майсторство. Финансово най-добре се представя версията на Алфонсо Куарон от 1998-а, която носи над 40 милиона долара от световното си разпространение.

Текст Здравко Григоров