Гравитация

Първото и най-важното, което трябва да имаш предивд за Гравитация, е, че гледането на голям екран е задължително. Второто идва в подкрепа на току-що казаното - режисьор е Алфонсо Куарон (Децата на хората, Хари Потър и Затворникът от Азкабан, И твойта майка също, Големите надежди). А него си го знаем, че предпочита да си хване някоя мрачна приказка и да ти я разкаже така, че ако може да ти стане по-тегаво - и визуално, и на душата.

Действието в Гравитация се развива на 600 км над Земята. Сандра Бълок е на първото си космическо пътуване и, съответно, е доста нервна. На борда е и астронавтът ветеран Клууни, който пък е на последната си мисия и го дава доста лежерно и шегаджийски. Всичко върви по план, докато не идва сигнал за приближаващи отломки от унищожен сателит, които може да поставят под опасност нашите хора, но може и да ги пропуснат. Е, както е видно и от трейлъра, не са подминати.

Целият ад се изсипва отгоре им. Совалката е унищожена, единствените оцелели са Бълок и Клууни. Но това не е кой знае какво успокоение, имайки предвид, че в Космоса глътките ти въздух са буквално преброени. Паниката е всепоглъщаща. Учестеното дишане в гробовната тишина и мрак вкарват такова чувство за неизбежност, че ни пристегна под лъжичката.

Филмът обаче скача доста над летвата „екшън с красиви гледки към планетата ни". Хванал се е здраво за метафори и алегории за личния път на героя, за отдалечаването на хората от всичко човешко и за това, че водени от инерцията, се устремяват към фаталния край.

Също така той въобще не напомня някой набързо скалъпен армагедонски блокбастър, който издиша откъм автентичност. Ситуацията в Гравитация е напълно възможна, защото над Земята е пълно с отпадъци от мисии и сателити. Технологичната безкомпромисност и 3D-то пък те изстрелват от орбита и накрая като нищо може да решиш, че Сандра, Джордж и снимачния екип са били командировани отвъд атмосферата.

За финал ти препоръчваме да минимизираш мигането, защото Гравитация е едно от най-вкусните визуални угощения, които са ни сервирали наскоро.

с една дума
СОВАЛКА. Първият космически кораб от този вид е изстрелян на 12 април 1981-ва. Трийсет години и 135 полета по-късно совалките са извадени от употреба.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева