Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще

Веднага ще прекратим безсънните ти нощи: Дни на отминало бъдеще е достойна за включване в една от най-успешните филмови комикс поредици. Причините за това са както историята, събрала любимите ни мутанти и техните по-млади версии (които вече видяхме в Първа вълна), така и фактът, че спец ефектите не се подмятат самоцелно из 3D екрана и не доминират над най-важното - персонажите. Добър ход на Брайън Сингър, който се завръща на режисьорския стол с история, интересна както за хардкор феновете, така и за Х-мен новаците.

В настоящето на Х-мен: Дни на отминало бъдеще виждаме гигантски роботи, или иначе казано сентинели, създадени, за да локализират мутанти и да ги унищожават. Но системата нещо се е бъгнала и сега вършеят из света и трепят наред. На нашите хора им хрумва идеята да върнат Върколака (Хю Джакмън) назад в миналото, за да промени хода на събитията. Речено-сторено. Запращат съзнанието му в собственото му младо седемдесетарско тяло и той тръгва да оправя попарата преди да е надробена. Иначе казано трябва да спре Мистик (Дженифър Лорънс е феноменална в синьо) да не извърши убийство, което ще отключи пътеката към опустошителни събития. Но за целта преди това трябва да събере главите на професор Ксавие (Джеймс Макавой) и на Магнито (Майкъл Фасбендер) и да ги убеди да заровят томахавките.

Съвсем очаквано актьорският състав не среща затруднения с превъплъщаването в зачислените му мутанти, а те все пак са най-забележителното нещо в цялата сага. Но не толкова със CGI технологиите, които хвърчат около тях, а с гнева, доминиращ във всеки един, и със зрелищните начини да се справят с него. Ксавие се отдава на мелахоличен хуманизъм, Магнито си го изкарва с хладнокръвно беснеене, Мистик се мята да оплеска къде каквото може, а Върколакът е железен със стоицизма си към света, намирисващ на отегчение.

Що се отнася до идеята с пътуването в миналото, този похват е доста хитър. Той дава възможност на създателите на филма да освежат идеите си, да поправят някои кофти сюжетни линии от предходните части, да дадат начален тласък на нови и да си осигурят работа за още няколко филма. А такива със сигурност ще има (остани за тийзъра след края на надписите), защото в света на супергероите, както и в истинския, злото никога не спи.

с една дума
НАЧАЛО. Комиксът Х-мен вижда бял свят един хубав септемврийски ден на 1961. Преди две години първият му брой беше продаден на търг за близо 500 хиляди долара.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева