Игрите на глада: Възпламеняване

Отново сме в Панем - страна от бъдещето, което хич не е розово. Докато една шепа в Капитола тъпчат доволно, в периферията на държавата простият човечец тъне в мизерия. На този фон нашите познайници Катнис и Пийта, свиквайки с живота след победата на предишните Игри, трябва да направят триумфално турне из Панем. Точно двойният им успех, с който леко прецакаха системата, не дава мира на президента Сноу (Доналд Съдърланд), защото така те тикнаха в ръцете на народа най-страшното оръжие - надеждата. Сега Сноу и новият гейммейкър (Филип Сиймор Хофман) трябва с железен юмрук и още по-кърваво зрелище да я отнемат, за да не хрумне на никого да се опъва на статуквото.

Струва ни се, че който се е изкефил на първата част на Игрите (или е изял антиутопичната трилогия с кориците), ще остане доволен и от втория филм. Възпламеняване изобилства от всичко, което даде старта на поредицата. Режимът е суров, пропастта между бедни и богати е несправедливо мерзка, а екшънът - в доволно количество. Дори романтиката, с която само се раздърпва приключенската нишка, е в границите на нормалното. И, да, третата част се е задала с бясна скорост - точно след година.

с една дума
ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ. Следващия път, като тръгнеш да си играеш с кибрита, имай предвид, че при възпламеняването си една клечка може да достигне до 1400°C, което е с 350 повече от необходимото, за да размекнеш кюлче злато.

{{trailer}}

Текста Нели А. Калчева