Кожата, в която живея

Всъщност испанският режисьор мъдри последния си филм още от 2002-ра и в началото идеята му е да метне в кюпа друга своя любимка - Пенелопе Крус. За щастие обаче финалният избор пада върху Елена Аная, за което го прегръщаме горещо - безумно красивата актриса с огромни очи е просто идеална за своята роля и сеньора Крус едва ли би се справила по-добре. Каква точно е въпросната роля ще е трудно да обясним, без да вдигнем пердето около сюжета, а това никак няма да е честно. За разлика от предните филми на Педро тук нямаме сума ти истории, които накрая се съединяват в една обща, а по-скоро действието се люлее напред-назад във времето, дава ти нишки на час по лъжичка и леко почваш да захапваш какво всъщност се случва.

Алмодовар твърди, че Кожата... е почти хорър филм, на който просто му липсват писъците и кървищата, но на нас не ни се стори такъв. Хем е мелодрама, хем има някакъв елемент на мистериозен трилър или казано накратко - Бандерас е топ пластичен хирург, който отглежда в домашната си лаборатория изкуствена кожа и твърди пред колеги, че не я е изпробвал върху хора. Само че по същото време в дизайнерската му къща е заключена някаква мадама (Аная), омотана от глава до пети в предпазно трико, а после и разбираш, че в лицето е досущ като покойната му съпруга, обгоряла като факла в автомобилна катастрофа.

Кожата, в която живея едва ли ще успее да те омотае в мисли с часове, но за сметка на това ще те залепи за седалката и дори за момент не ще ти доскучае (а току-виж те подсети и за Алфред Хичкок). Що се отнася до лъснатия до блясък Бандерас (който най-сериозно ни притесняваше) няма да е справедливо, ако не кажем, че играе чисто и без превземки.

с една дума
КОЖА. Тя е най-големият орган на човека - тази на възрастните се простира на 2 кв. метра и тежи близо 4 килограма.