Лято или 27 пропуснати целувки

Режисьорката Нана Джорджадзе е нещо като женския вариант на Кустурица - ниже смешно тъжни сюжети от родна Грузия и ги продава на подредения Запад за шантава екзотика. Но докато босненският хулиган по мъжки е заорал в бита, абсурда и понякога го избива на простотия, Джорджадзе е поетична натура, благодарение на което успява да превърне и откровеното екранно чукане в изкусителна чувственост. Такъв е случаят с красивия и полу-автобиографичен  Лято или 27 пропуснати целувки, който е опит за повторение на успеха с Робинзионада, моят английски татко (1987), спечелил Златна камера в Кан през 1987-а.

Палавата тийнейджърка Сибила е в провинцията при леля си Марта за лятната ваканция, където нямат кой знае какви развлечения, освен да пият, да стрелят и да се търкалят в сламата с когото им падне. Още с пристигането тя се влюбва в потайния 41-годишен вдовец Александър, който се оказва скрита лимонка, а по нея пък се захласва синът му Мики. Започва се задъхана гонитба, от която е ясно, че никой няма да се измъкне невредим. По-интересни в случая обаче са ни второстепенните персонажи - червенокоса балерина, заселила се в нощните полюции на целия град; мъжът й - военен, който се разхожда с танк и мята наляво-надясно гранати; безбройните й любовници (от овчар до местния луд); стар френски капитан, дошъл да прибере изоставения си кораб и още куп откачалки, с които се запознаваме около една запотена прожекция на Емануела в градския културен дом.

Ясно е, че Джорджадзе сглобява събирателен образ на националния характер за износ, според който грузинците са луди за връзване - пият, пеят и гълтат вилици от любов. На моменти всичко ни идва малко напънато ексцентрично, но няма спор, че светът, в който се пренасяме за около час и половина, действа лежерно и мамещо като бутилка грузински коняк с приятели в мързелив следобед. Отгоре на всичко музиката е на Горан Брегович и въпреки че това са кажи-речи същите ритми от Аризонска мечта, тук също се връзва отлично с пейзажа.

с една дума
КОНЯК. Най-старата марка грузински коняк е Sarajishvili, създадена по френски модел в края на XIX век от доктора по химия и философия Давид Сарайшвили. По онова време Давид бил официален доставчик на руския император, а оттогава до днес напитката му е забърсала 194 международни награди.

Текст Мариана Христова