Лоша прическа

Лоша прическа е филм колкото нежен, толкова и суров. Също като своите персонажи. С него влизаме в дома на едно счупено семейство, в което хората нямат представа как да общуват помежду си или как да покажат обичта си един към друг. Затова и неизбежно се нараняват.

Историята е за деветгодишния Джуниър, който много се дразни на къдравата си коса и се е вманиачил в идеята да си я изправи поне за снимката в училищния албум. Той обаче доста се увлича и в своята фантазия вижда себе си като модерен поп-певец с крещящ костюм, ушит от баба му.

От другата страна на историята стои майката на Джуниър - Марта, която отглежда него и малкото си бебе съвсем сама, след като баща им е бил застрелян. Все пак действието се развива в Каракас, където явно такива неща често се случват.

Не знаем дали Марта по принцип си е нервна и сприхава, или това, че е останала наскоро без работа и е без пукнат грош, я прави такава. Но тя е на нокти през цялото време и постоянно навиква за нещо сина си. А това, че той толкова настоятелно иска да си изправи косата, я докарва до пълна истерия, защото решава, че Джуниър е гей. Той, от своя страна, няма никаква идея къде бърка и защо не получава топлина и обич от майка си.

Лоша прическа повдига много въпроси както за израстването и за сексуалната идентичност, така и за расизма и за хомофобията. Филмът на Мариана Рондон е със силно въздействие, защото успява да смеси невинност и жестокост в тази приказка за момче на ръба на пубертета, което просто опитва да спечели любовта и одобрението на майка си. И в крайна сметка ни доказва, че хич не е лесно да си дете - без значение на кой край на света се е случило да се родиш.

с една дума
СТАТИСТИКА. Венецуела е едно от най-опасните места на света. Там някой умира по насилствен начин на всеки 21 минути. Броят убити за цяло десетилетие е горе-долу колкото броят на жертвите от войната в Ирак. А все пак Венецуела е в мирно време... един вид.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева