Маймуна

„Ама това някаква драма ли е?", попита ме приятел, когато споделих, че съм бил на премиерната прожекция на новия филм на Димитър Коцев-Шошо Маймуна. Чакай да видим - имаме две сестри с различни майки, но общ баща, който пък изпада в кома и е така до края на филма. Едната е на 13, другата на 18, тресат ги пубертет, хормони и неща, типични за деца на тяхната възраст. Имат учител-травестит. А ние имаме една измислена история, която е толкова шантава, че няма защо да не може да се случи някъде наоколо съвсем наистина. Та на въпроса - не, Маймуна не е драма. Маймуна е много хубав и много различен филм, който искаш да гледаш.

Преди да гледам ново българско кино, винаги ме обзема леко притеснение - тенденцията с претенциозността или пък сюжетната ангажираност с мутри и пост-комунизъм ми докарва почти физическо страдание и обриви. Слава Богу, при Шошо, знаем още от Лора от сутрин до вечер, или романа му Скарида, нещата стоят съвсем другояче. Маймуна, както споменахме, разказва съвсем друг тип история, а освен това те запознава и с две чудесни млади актриси, които, надяваме се, тепърва ще гледаме на екран.

Двете сестри Ива (Радина Боршош) и Мая (Александра Костова) водят нормален живот на тийнейджърки с разлика около пет години, доколкото нормален може да е фактът, че не живеят заедно, тъй като имат различни майки и общ баща (Андрей, в ролята Юлиан Вергов). Имат и друго общо нещо - маймунката господин Нилсън, която Андрей осиновява в зоопарка за двете си дъщери. И макар странно разпокъсано, ежедневието им е хармонично по своя собствен начин и с особено очарование. До момента, в който при рутинна операция Андрей изпада в кома и оттук започва пътят на всяко от двете момичета към самите тях - поотделно и една към друга.

На фона на личната им борба със страха за баща им, момичетата се опознават все повече, в живота им влизат момчета, приятели, маймунката, двете майки и учителят по физика господин Пенев (Леонид Йовчев) - всеки със своите странности. Погледнати отстрани, може би образите биха били драматични, но все пак филмът е на Димитър Коцев-Шошо и светът през неговите очи и през погледа на героите му остава странен, шеметен, шарен и не чак толкова сериозен. Питай невидимия и ням дядо Коледа, когото Мая вижда постоянно. Вероятно отговорът му би бил беззвучна и безгрижна усмивка, като тази, заседнала на лицето на лежащия в кома Андрей. Усмивка, която сякаш подсказва с гласа на Мая „Абе, не се стягай, бе!".

Не се стягай и ти, ами отиди да гледаш Маймуна. А после изяж един банан и отиди да позяпаш хлапетата из софийските градинки. Защото животът наистина е шарен.

с една дума
МАЙМУНА. Маймуната е висш бозайник, който анатомично се намира най-близо до човека. В българския език думата е с персийски произход и идва от "меймун", чието значение е същото. А в навечерието на задаващите се президентски избори, се сещаме за репликата на бай Ганьо Балкански: "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари...".

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}