Непреклонните

Но не прибра нито един. Непреклонните е римейк на един от последните филми на Джон Уейн и е правен по едноименната книга на Чарлс Портис от 1968-а. Братята Коен пък се кълнат, че не са гледали оригинала от деца и че версията им е стъпила здраво върху книгата. Тук нещата са повече от тежки - продуцент е самият Стивън Спилбърг, а бюджетът е над 35 милиона долара. За сравнение - предният им филм Сериозен човек е заснет за по-малко от половината.

Джеф Бриджис също е с тях, и то за пръв път от Големият Лебовски насам. Имаме и втора звезда от голям калибър - Мат Деймън, лепнал чудесно в ролята на малко нескопосан тексаски рейнджър. Но истинският герой в Непреклонните е 13-годишната Хейли Стайнфелд, която сме сигурни, че също ще стигне далече. (Както стана със Скарлет Йохансон след Човекът, който не беше там, ако се чудиш.)

Историята е като при класически уестърн от сорта на Непростимо - действието се точи бавно, има много диалог и труповете не са основният гвоздей в програмата. След като баща й е застрелян, Стайнфелд наема едноокия шериф пияница Бриджис, който трябва да залови убиеца жив. С тях тръгва и Деймън, който пък отдавна е по петите на килъра (Джош Бролин), но все нещо му диша праха. След доста караници и гърмежи мисията приключва успешно, но не това е най-важното.

Непреклонните не е тежък и обстоятелствен като Няма място за старите кучета, гледа се с лекота, но това не значи, че му липсват философски забежки. А добрата камера, стегнатият сценарии и елегантният начин, по който Деймън, Бриджис и Стайнфелд си подават топката, те карат да се чувстваш все едно току-що си затворил книгата.

с една дума
УЕСТЪРН. Първият уестърн е немият филм Големият влаков обир на режисьора Едуин Портър, сниман през 1903-та.