Няма невъзможни неща

„Всички си мечтаят да обиколят света, но толкова малко хора го правят. Това е, защото не знаят, че могат.“ Така 80-годишната полякиня Тереза си обяснява защо повечето хора, които въздишат по главозамайващите маршрути на National Geographic, не тръгват на стоп по света с една раница и 50 долара в джоба. Както прави самата тя, пренебрегвайки обстоятелства като безпаричие, възраст или съседски предразсъдъци. Така си е открай време и мъжът й Ян й е свикнал. А когато след един от триповете й я навестява красив и значително по-млад грък, явно забърсан по пътя, той дори го развежда из региона като любезен домакин.

Зад екзотичните щрихи на този неконвенционален брак и веселите изцепки на виталната Тереза, с които сюжетът мами на първосигнално ниво, тече монолог на съпруга и една по една се нанизват причините животът им да е такъв, какъвто е: артистична капризност (и двамата са художници); дълготрайна безработица след стачките на Солидарност през 1981; рестартиране на битието им в селска среда, неговите запои, нейните депресии, смъртта на сина им. И никой вече не е същият - екстровертната Тереза хуква по света, открила в пътешествията своята терапия, а Ян рисува сам в ателието си голи женски тела, за които тя така и не вярва, че не е имал наяве. Когато са заедно, ги свързва само битът и колкото повече той старее в разбирането си за отношенията им, толкова повече тя се подмладява в отказа си да се тревожи по въпроса.

В по-малко от час Няма невъзможни неща на полската документалистка Лидия Дуда разказва за страстта по пътешествията като бягство от реалността, но и ексцентричната история на една жена, която след поредица трагични катарзиси, престава да взема живота насериозно. И въпреки диагнозите - медицински и обществени - успява да е повече млада, отколкото луда. Тайната на жизнеността й е в отърсването от очакванията и в преоткриването на света чрез изненадите, които той й предоставя - изпитана всъщност рецепта за младост и щастие, която за съжаление прилагаме почти винаги след сполетяло ни нещастие.

с една дума
СОЛИДАРНОСТ. Обединение на работнически профсъюзи, създадено от Лех Валенса в 1980 в Полша и на практика първото неконтролирано от комунистическата власт движение в страна от Варшавския договор. След поредица от протестиращи срещу властта гладни стачки през 1981, авторитарното правителство на Войчех Ярузелски въвежда военно положение, което продължава до лятото на 1983 и освен, че вкарва хиляди опозиционери в затвора без съд, прецаква живота на много други мирни поляци.

Филмът е част от фестивала Sofia Biting Docs 2014.

{{trailer}}

Текст Мариана Христова