Орелът

А и Чанинг Тейтъм хич не е успял да влезе в сандалите на Ръсел Кроу от Гладиатор. Че е блъскал щанги, блъскал е, но стои един такъв унесен и нещо не ни кара да вярваме, че е страшен римски войн. Виж Джейми Бел е малко по-добре - хем леко женствен хубавец, хем си пада психопат.

Всъщност Орелът би трябвало да бъде силен филм - режисьор е Кевин Макдоналд (Последният крал на Шотландия, Докосване до пустотата), оператор е Антъни Дод Мантъл (Антихрист и 28 дни по-късно), а сценарият е правен по бестселъра на Розмари Сътклиф Орелът на девети легион. Мантъл определено си е свършил работата -  камерата му те вкарва в едно сънно състояние, но не и приспивно. Макдоналд се е отказал от грандиозни екшън сцени, но пък на места наистина ни губи в разказа си. Вече казахме за двете главни роли, а Доналд Съдърленд, който си фъфли нещо тем, не е зле, но не е и кой знае какво.

Не казахме обаче за какво става въпрос. Накратко - Тейтъм тръгва да търси баща си и неговия Девети легион, изчезнали барабар със златния си орел в храсталаците на Шотландия - краят на света по онова време. С него е местен роб (Бел), който помага от благодарност, че римлянинът му спасил живота. В същото време войнствените пикти правят похода им доста сложен.

Въобще, Орелът малко е поизпортил работата и донякъде напомня на онова разочарование Небесно царство, но като цяло става за убиване на времето.

с една дума
ОРЕЛ. Има приблизително 7000 пера по себе си, ударът на ноктите му е два пъти по-мощен от куршум и може да полети с малък елен в тях