Пазители на наследството

Ето го и най-прясното режисьорско включване на Джордж Клууни. В Пазители на наследството чрез един вълнуващ откъс от историята, за който никога не се е шумяло особено, той повдига въпроса за стойността на изкуството и струва ли си да изгубиш живота си за него.

Връщаме се към Втората световна война и по-точно до онзи момент от нея, когато група американски изкуствоведи са пратени на вражеска територия. Целта на мисията - да издирят великите европейски художествени произведения, които германските войски безцеремонно са откраднали, за да попълнят внушителния (и така и неосъществен) Музей на Фюрера в Линц. На всичко отгоре, отрядът въобще не трябва да се мотка, защото, както разузнаването донася, откъм Русия действат със същия план. А пък нацистите са инструктирани, ако Райхът падне, всичко заграбено да бъде унищожено. И надпреварата с времето започва.

За филм с толкова благодатен сюжет и разнопосочно талантлив актьорски състав, Пазители на наследството в крайна сметка се оказва не особено увлекателен. В никакъв случай не е лош филм, но му липсва дълбочина и неизбежно ти оставя усещане за неравност и вътрешно колебание. Минава през драма, романс, комедия, и преди да ти даде възможност да влезеш в съответното настроение, вече е прескочил на друга вълна. Всичко, което се случва на екран, е съвсем очаквано. Дори шегите между персонажите. И все пак, има защо да се гледа - Пазители на наследството припомня колко е опасно да оставиш някой с власт да се самозабрави и колко е важно да пазим историята си.

с една дума
ЗЛАТО. В една от сцените пазителите намират варел, пълен догоре със златни зъби от загиналите в газовите камери. Това бил единият от източниците на злато на Райха. Заедно с бижута, верижки на часовници и табакери, всичко било претопявано и оформяно на кюлчета.

{{trailer}}

 Текст Нели А. Калчева