Пинк Флойд Стената

Филмът на Алън Паркър се завъртя по екраните в свободния свят още преди трийсет години като визуална интерпретация на прочутата рок опера The Wall от 1979-а. На червендалестият Паркър, доблестен фен на Арсенал, сме благодарни и за великолепно смущаващи произведения като Пилето, Ангелско сърце и Пътят към Уелвил (с култовата реплика „Нито рибата, нито месото са приятели на червото"). В края на 70-те, след като завършва друг лекичък за гледане филм - Среднощен експрес, режисьорът си пуска албума, откача по него и досажда на Роджър Уотърс от Флойд, докато не го навива да напише сценарий.

Лентата е се върти около историята на рок звездата Пинк, който е изстискан от музикалния бизнес и буквално не може да мърда без помощта на наркотици. Баща му е загинал през Втората световна, майка му го задушава с обсебваща любов, а в училище преподавателите му се подиграват пред всички, когато го хващат да пише стихове в час. Лека-полека Пинк започва да вдига въпросната стена около себе си, за да се предпази от злобния външен свят. Минава през няколко метаморфози (едната от които е на жесток, безчувствен наци рок диктатор, проповядващ от амвон - здравей, Мерилин Менсън), илюстрирани с изключителния операторски гений на Питър Бизу, изкъртващите анимации на Джералд Скарф и, разбира се, феноменалната музика на Пинк Флойд.

Главната роля е подхванал Боб Гелдоф, който тогава още не беше „сър", а просто фронтмен на ирландската банда Буумтаун Ратс. Играта му е фантастична, а сцената, в която си бръсне веждите, бихме извадили и разпратили с експресен куриер до всички почитатели на романтични комедии и филми с Адъм Сандлър.

Така че приятно гледане и забрави за пуканките.

с една дума
СТЕНА. Най-дългата в света е Великата китайска, която се е опънала на 21 196 км. Тя обаче е и най-голямото гробище в света - при строителството й са загинали около 1 милион души.

Текст Насо Русков