Покани ме да вляза

Покани ме да вляза излезе точно по времето, когато Здрач-манията бе стигнала чак до Женския пазар - във формата на ученически чанти и несесерчета за химикалки. Само че между двата филма има точно толкова голяма разлика, колкото и между Пето авеню в Манхатън и въпросния пазар в центъра на София.

Филмът на режисьора Томас Алфредсон всъщност е една страшно красива приказка за две деца - Оскар и Ели (дебютантите Коре Хедербранд и Лина Леандершон), които са съседи в някакво предградие на Стокхолм. Него го тормозят в училище, защото е като херувимче - рус, синеок и не отлепя поглед от краката си, докато в нея има нещо тъмно и тъжно - излиза единствено вечер, вечно сама в снега на детската площадка. После става ясно, че Ели всъщност е вампир и Оскар, съвсем по детски, се влюбва до дупка в нея. Тя му помага да се опъне на гадните копеленца в училище, а той - да си намери нещо за вечеря.

Покани ме да вляза е пълен догоре с онова скандинавско усещане за живота, където всичко е тривиално до повръщане, но само на пръв поглед - на втори се случват най-магически неща, при това без да се усетиш. Панелките, олющените тапети и баналният сняг изведнъж стават сценография за свръхестественото, което светкавично изскача от храстите и те захапва за най-милото ти. И ако си мислиш, че звучи прекалено сладникаво, изтрай до онази сцена с басейна, в която ще видиш и кръв, и откъснати детски ръчички, но дори окото ти няма да трепне. Защото всичко е истинска поезия.

с една дума
ШВЕЦИЯ. През лятото слънцето там изгрява в 03:30 през нощта, а 1/5 от полицейските участъци затварят врати, защото повечето жители на страната са във ваканция.