Полунощ в Париж

Която е, меко казано, халюциногенна - в нея главният герой Гил (Оуен Уилсън) се шляе из времето все едно се е качил на парижкото метро и среща една камара знаменити хора на изкуството - като почнем от Хемингуей и стигнем до Тулуз Лотрек. Звучи доста екстравагантно, но филмът всъщност е заснет със сравнително скромен бюджет - Уди Алън започва подготовка преди пет години, но бързо се отказва, защото проектът му се сторил прекалено скъп.

Случаят е следният - успешният сценарист на тв халтурки Гил е във френската столица заедно с годеницата си (Рейчъл Макадамс), където се опитва да завърши първата си книга. Една нощ, докато се разхожда сам по улиците, нашият човек изведнъж попада в началото на 20-те години на миналия век и по-точно в някакъв бар, където налита право на Скот и Зелда Фицджералд, а после и на Хемингуей. Той пък обещава да го запознае с Гертруд Стайн, на която да покаже ръкописа си, а на излизане от кръчмата Гил отново се връща в днешно време, но за кратко - на следващата вечер му се случва абсолютно същата случка, като този път си бъбри с Пикасо и се влюбва в гаджето му Адриана (Марион Котийар). Оттам нататък следват задушевни срещи със Салвадор Дали (Ейдриън Броуди), Луис Бунюел и Ман Рей, а накрая цялата история завърша доста романтично, но не чак до степен да размажеш сополи.

В Полунощ... особено внимание трябва да се обърне на оператора вълшебник Дариус Конджи, чиято камера е сякаш истинското ЛСД във филма и с меките си цветове прави трипа през годините съвсем не на ужким. То и няма как да е иначе - на него дължим визията на ленти като Открадната красота, Деликатесен и по-слабо познатия, но въпреки това впечатляващ Zidane: A 21st Century Portrait.

с една дума
ПАРИЖ. Най-туристическият град в света - всяка година там се изтърсват около 42 милиона от онези досадници с фотоапаратчетата.

{{trailer}}