Потомците

Потомците бе номиниран за пет тазгодишни оскара, но спечели само един - за адаптиран сценарий, стъпил върху едноименната книга на Кауи Харт Хемингс (издадена и на български от Обсидиан срещу 15 лв. парчето). С написването и режисирането му се е заел Александър Пейн, когото чакахме седем години да извади нещо след Отбивки - изненадващия независим хит, също с Оскар за сценарий през 2005-а. Още тогава Джордж Клууни искаше да го вземат за един от главните във филма, но Пейн вежливо отказа с довода, че му трябват неизвестни актьори. Сега обаче явно се е поддал, но няма причини да съжалява за това - сума ти критици си изпочупиха остриетата да пишат, че Джордж е направил ролята на живота си.

Клууни е адвокатът Мат Кинг и живее в Хавай, но не по безгрижния начин, по който подозират всичките му приятели. След инцидент с лодка съпругата му изпада в кома и на него се пада честта да държи изкъсо двете им дъщери, които - покрай вечното му отсъствие - вече го нямат за нищо. (Даже по-голямата го открехва, че майка им си е намерила любовник, докато той е търчал нагоре-надолу.) В същото време мистър Кинг трябва да доведе до край масивна сделка за продажбата на наследствените им земи, където има зверска дилема - да, ще станат мултимилионери, но и пак да, ще дадат карт бланш на безскрупулни строителни предприемачи. Което ни звучи ужасно познато и тук, в студена София, на хиляди километри от горещ Хавай.

с една дума
ХАВАЙ. Последният от американските щати, присъединен към останалите едва през 1959-а; единственият, където се отглежда кафе, и третият по големина производител на ананаси в света.