Професия: Стриптийзьор

Стивън Содърбърг е от най-стабилните режисьори, работещи активно в наши дни. Като почнем от алтернативните му корени (Секс, лъжи и видео), минем през оскаровите Ерин Брокович и Трафик и стигнем до касовите банди на Оушън - почти няма жанр и бюджет, през който да не е преджапал с успех.

Професия: стриптизьор е труден за определяне жанрово. За сметка на това е лек, забавен, лишен от дидактизъм и прекомерно задълбаване в кирливите ризи на нощния живот. Филмът през 80% от времето ни показва чупките на мъжка стриптийз трупа от Тампа, Флорида, разчитайки най-вече на чара и екранното присъствие на Чанинг Тейтъм. И на един вече всеизвестен елемент от биографията на бъдещия актьор - през 80-те той съвсем наистина танцувал по прашки. Тъй че превъплъщието в „Меджик Майк" (както е сценичният му псевдоним и оригиналното заглавие на лентата) хич не му е проблем.

На сцената разхвърлят дрехи и задръжки още Матю Макконахи - мазния и подмолен шеф на стриптийз бара Далас; Алекс Петифер в ролята на закъсалия, но добре сложен младок, на когото Чанинг подава ръка. Приятно включване прави дебютантката Коуди Хорн - тя го играе сестра на Петифер и обект на чувствата на Тейтъм. 

Содърбърг сам си е оператор и през повечето време камерата му следи мъжагите на сцената и писъците на жениците в подножието й. Накрая бухва в сместа малко социален коментар, та да може филмът все пак да се отличи от сръчно заснето шоу на „Чипъндейлс". Като цяло - не е Време за мъже, но e приятно загубено време, особено за женската публика.

с една дума
През декември 2006-а норвежки съд постановява, че стриптийзът е форма на изкуство и освобождава баровете за неприлични танци от ДДС. Уха.

Текст Анита Димитрова