Сбогом, Ленин!

Цялата история се завърта, когато майката на Алекс получава сърдечен удар по време на размириците преди падането на Берлинската стена, като зърва хубостника си в челните редици на демонстрантите. Времето минава и по улиците на Източен Берлин почват бодро да маршируват едни други работи - Coca Cola, Burger King и още емблеми на капиталистическия свят. Една вечер тя отваря очи, сякаш нищо не е било, но лекуващият й лекар предупреждава, че едва ли ще преживее втори голям шок. Така Алекс вкарва и нея, и себе си в тотален филм, където всичко си е по старому - със соц мебелите, киселите краставички и новините по телевизията, които той и приятелите му снимат в съседната стая.

Сбогом, Ленин! беше абсолютна и неочаквана комедийна бомба, когато излезе през 2003-та. Обра сума ти награди, като почнем с девет немски (за каквото се сетиш), три Европейски филмови (режисура, сценарий и главна роля), една от Берлинале (за режисьора Волфганг Бекер) и един Сезар (за европейска продукция). Дай едно ухо и на оригиналната музиката на французина Ян Тиерсен, редил петолинията и за Невероятната съдба на Амели Пулен, и имай предвид, че сценаристът Бернд Лихтенберг солидно подпря написването на нашия TILT. С други думи - Сбогом, Ленин! е малко задължителен.

с една дума
ЛЕНИН. Може да се каже, че филмът взима назаем сходна историческа случка. През  последните две години от живота на Владимир Илич Сталин го гледал като писано яйце, издавал вестници специално за него и цензурирал всички новини за политическите промени в Съюза само и само да му спести излишни главоболия.