Син жасмин

Син жасмин категорично е филмът, който не си очаквал. С един съвсем различен Уди Алън - втренчен през големите си диоптри в мрачната бездна на социалната драма. И въпреки че екранното флагче отново е забито не на европейската, а на американската карта, не си и въобразявай да го гледаш с пуканки. Изхвърли и пакета с носни кърпички. Зареди се обаче с цялата ирония и критичност, които са ти в наличност.

Син жасмин, с Кейт Бланшет в ролята на алкохолизирана богаташка съпруга, е завръщане към добрата стара (ама много стара, от следвоенно време) американска традиция да се пишат драми, подходящи за кино и театър.

След като открива лъжите на съпруга си (арогантния застаряващ плейбой Алек Болдуин в ролята на алчния брокер от Уолстрийт) и последна разбира за безкрайните му сексуални забивки и нечестни финансови сделки, Жасмин бяга при ексцентричната си природена сестра Джинджър (Сали Хоукинс) от Ню Йорк в Сан Франциско. Там тя, със зле гримиран финес, се опитва да оцелее в бохемската среда на „роднините" си.

С безпощадна ирония Уди Алън показва тоталния разпад на личността, която пренаписва цялата си биография, а щастието й почива върху измислици. Знакова е сцената в закусвалня, в която Жасмин с пословичния американски патос обяснява на двете деца на сестра си колко добри и благородни са богатите, докато лицето й се сгърчва в гримаса, опровергаваща тази поредна лъжа.

Точно затова Син жасмин няма да те разсмее, нито ще те разплаче. Той е хирургически разрез на човешката душа и лабиринта, в който се губи, докато търси аварийния изход.

с една дума
ДЖАСМИН. От 80-те години на миналия век Джасмин не е излизало от топ 100 на най-използваните женски имена. Корените му обаче са в Персия, където значението му е „дар от бога". За Европа гражданственост името печели чрез френското Жасмин.

{{trailer}}

Текст Патриция Николова