Смърт на човек от Балканите

Смъртта идва неочаквано. Дори когато си планирал всички детайли около нея, тя пак изненадва. Може би не теб, но със сигурност онези, които се окажат наблизо. В случая със Смърт на човек от Балканите слисани се оказват съседите на самотен композитор, който решава да си тегли куршума.

Първи на мястото на инцидента се оказва Аца от съседния апартамент, който, вайкайки се за покойника, вади една ракия от шкафа. След малко се появява и Веско - комшията отдолу, чийто обяд също е прекъснат от гърмежа. В кадър влизат и жените им, щуращи се напред-назад в чудене дали да не си направят прически, понеже, нали, от телевизията може да дойдат.

Останалите колоритни образи не закъсняват (гробар, доставчик на пица, брокер) и никой не пропуска шумно да се възмути от поведението на другия в този така трагичен момент - кой подпръцквал, кой футбол искал да гледа, кой по телефон говорил. Но, досещаш се, никой от тях не е точно за пример. А колко цветно навред се леят ругатни, не е никаква изненада, знаем си ги братята сърби.

Благодарение на тези симпатяги единственият кадър, в който е заснет 80-минутният филм, въобще не дотяга. А и напълно непресторените реакции на публиката на последното (смъртоносно) представление на композитора, съвсем като по учебник хващат поведението на хора, мислещи си, че никой не ги гледа. Човешките слабости лъсват доста бързо и, колкото и разсмиваща да е в своя абсурд цялата ситуация, няма как филмът да не те потисне леко.

с една дума
ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО. Първият в света се появява в Ню Йорк през 1906-а. У нас - през 1982-ра. В момента номерът за София е 02/816 48 92 и отсреща са готови да изслушат всеки и по всяко време, защото линията е денонощна.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева