София – преди и сега

Не е ясно какъв е точно поводът за общата прожекция в Одеон на документалните Един ден в София на Захари Жандов от 1946-а и Кой е този град? на Мария Аверина и Агитпроп от 2012-та, но идеята със сигурност си я бива.

Един ден в София
България, 23`, 1946;
Режисьор, сценарист и оператор: Захари Жандов;
Безценен - повтаряме без-це-нен - черно-бял документ от следвоенна София, в който покрай кадрите с ударници и пропагандния бодър глас, редящ суперлативи за прогреса в социалистическа България, ще разпознаеш вечните силуети на ключови места като Орлов мост, Борисовата и Съдебната палата. Ще видиш още как работници тъкмят археологическия музей, все едно трупат касетки с домати, ще те втрещи изрядният вид на Женския пазар от онова време, когато хитът е бил един щанд с костенурки, и самият Любомир Пипков ще ти посвири на ушенце. Най-притегателни си остават обаче лицата на хората - нахилени трудоваци, убедени в светлото бъдеще; шопи с потури по пазарите, които след година-две ще се бият в гърдите със софийското си жителство; и една горда жена регулировчик насред възлово кръстовище - символ на социалистическата еманципация наред с комбайнерките. (на третата снимка)

Кой е този град?
България, 26`, 2012;
Режисьор: Мария Аверина; сценарист: Александър Мануилов;
В Кой е този град? пък няма конкретни лица, има само гласове и красиви движещи се картини от София, която през очите на авторите изглежда като една малка Виена. Гласовете зад кадър говорят за любовите и разочарованията си спрямо столицата ни, а камерата и монтажният ритъм непринудено подпират думите им. Щеше ни се да е по-дълъг, за да покаже още половин (поне) от общо 30-те часа материал, заснет по улиците на днешна София, но и така си е екстра. (на първата и втората снимка)