Стоун

Стоун има доброто желание да бъде нещо от сорта на 25-ият час и понеже не си гледал Едуърд Нортън в нещо кой знае колко свястно оттогава насам, влизаш веднага. Излизаш час и половина по-късно със зверското желание да запалиш нещо - било то цигара или къща. Нещо, което да ти спечели малко време, защото историята е, извинявай много, тежко екзистенциална. Който не си пада по такива, изобщо да не влиза.

Нортън обаче от девет години е на топло (за палеж впрочем) и страшно му се излиза. Най-хубавото е, че и на жена му Мила й се иска и едва се стиска. Двамата мислят, мислят и измислят: Йовович прелъстява Де Ниро (от когото зависи тая работа) и Де Ниро пуска Нортън (както и става, но на него вече му е все тая). Как така все тая - ами ей така. Още в затвора сериозно се забива в някаква религия, от която гледа с просветлен и леко глуповат поглед.

Идеята на филма, доколкото разбрахме, е проста и стара колкото света. Сиреч - като не ти се получава тоя живот, зарежи всичко и давай отначало. Какъв ни е проблемът тогава. Робърт де Ниро и Мила Йовович няма какво да ги мислим - той е пред пенсия, а тя - с доживотен абонамент за роли на мръсници. Но все ни се искаше Едуърд Нортън да се представи по-добре и това най ни тормози. Дали вината е в него или в леко предсказуемия сценарий - второто, второто. 
www.stonemovie.com

с една дума
ЗАТВОР. Филмът е заснет във федералния затвор на Мичигън, който по едно време е най-големият в света. Там се развива действието и на Присъда (Conviction) с Хилъри Суонк, който ще се появи всеки момент.