Странични ефекти

Странични ефекти започва като остра сатира на склонното да гълта всякакви хапове американско общество, за да може да поддържа някак илюзията, че позитивното мислене води до позитивни изменения на действителността. Скоро и изненадващо обаче сатирата приема формата на психотрилър, в който депресията и алчността на фармацевтичния бизнес буквално унищожават човешки животи.

Емили (Руни Мара) и Мартин Тейлър (Чанинг Тейтъм) са заможна двойка от Манхатън - яхти, шампанско, мерцедеси: всички белези на успеха са налице. Само че той влиза в затвора за четири години заради търговия с вътрешна информация на борсата. Излизането му съвпада или предизвиква тежък психологически срив у съпругата му, която прави опит да се самоубие. Началото на филма ни я показва нежна, уязвима, чуплива, което лесно кара всички около нея да се опитват да я предпазят - включително зрителите.

Лечението е ясно - опитай с това лекарство, после пробвай онова, ако не стане, ето и трето. Психиатърът Джонатан Банкс (Джъд Лоу) в крайна сметка й предписва нов продукт, който в момента е в процес на агресивно налагане на пазара - „Ейбликса". Скоро тя започва да проявява странични ефекти като гадене, главоболие, повишено либидо. Включително убийство.

Размишленията доколко лекарят, предписал антидепресанта, е отговорен за поведението на пациента, изместват драматичното напрежение върху Банкс. Той се опитва да изчисти съмненията от името си, като стига дори до предишния лекар на Емили - д-р Сибел (Катрин Зита-Джоунс). През цялото време витае подозрението, че не всичко е такова, каквото изглежда.

Содърбърг е факир, когато трябва така да те омотае, че уж наглед ясната фабула да се превърне в изкривен лабиринт, криволичещ из нечие съзнание. Режисьорът отдавнa се кани да се отдаде на рисуването и на сериалите и този път твърдо е обявил, че Странични ефекти е последният му кинопроект. Ако наистина е така, това е достоен начин да се оттеглиш, докато си на върха.

с една дума
tryablixa.com. Измисленият рекламен сайт на „Ейбликса" мимикира перфектно начина, по който се налагат на пазара такъв тип продукти. Ако не беше психиатърът Джъд Лоу, който прави оценка дали интернет посетителите се нуждаят от подобно лекарство, направо можеше да се вържеш, че става дума за истински медикамент.

Текст Евелина Турмакова