Sucker Punch: Измислен свят

Няма да крием, че 300 малко не ни хареса, но Зак Снайдер ни бръкна в гащите още с римейка си по Зората на мъртвите на Джордж Ромеро. Даже стигнахме дотам, че свихме един от огромните му плакати, докато разпоредителката гледаше в друга посока, но да не се разсейваме.

Затова нахлухме в салона като хуни, където се оказахме с още три двойки, които пробваха да балансират между пуканките и задължителното държане за ръце. Няма логика, да, защото Sucker Punch едва ли е перфектният филм, на който да заведеш любим човек, освен ако и двамата не цъкате Call of Duty или пък не си падате по нацистки зомбита. А такива има в изобилие, както и гигантски самураи, и дракони, и вече споменатите полуголи красавици, които ги трепят наред.

Историята се разгръща малко като в Генезис. Бейбидол (Емили Браунинг) е заключена в лудница, след като случайно гръмва малката си сестра в опит да я спаси от извратения им втори баща. Там я чака лоботомия и тя започва да си фантазира как психиатрията е всъщност бардак и със своите четири колежки (Джейми Чънг, Джена Малоун, Аби Корниш и Ванеса Хъджинс) ще се измъкнат, ако откраднат карта, нож, запалка и ключ. За всяка мисия петте влизат в нова и нова фантазия, която изглежда точно като видеоигра с различни нива.

В саундтрака са влезли леко индъстриъл ремикси на Бьорк, Куин, Иги Поп, Дъ Смитс и Пиксис, последните два изпети от самата Емили Браунинг. Единственото, което не ни изкефи, е че с всички тези екстри Sucker Punch  стои леко пресолен и му липсва вкусът на истинско приключение.

с една дума
БАРДАК. Първите легални бардаци се появяват в Лондон през XII век, като лицензи за тях давал лично епископът на Уинчестър.