Танцуващият със сенките

Когато в тотално холивудския летен сезон се появи европейско заглавие, то е като светъл лъч на блокбъстърския небосклон. Случаят с Танцуващият със сенките обаче никак не е светъл.

Режисьорът Джеймс Марш (Човек върху жица) работи със сценариста дебютант Том Брадби, който адаптира собствения си роман за голям екран. Историята започва в началото на 70-те, когато домът на обикновено ирландско семейство е застигнат от голямо нещастие. То предопределя бъдещото развитие на по-младите членове на фамилията и двайсет години по-късно една от жените в къщата е изправена пред дилемата да живее без сина си или да живее като доносник.

Тъмните тонове на ирландската действителност и кървавите кадри се допълват от хладно-сдържаната игра на Андреа Райзбъроу, от която на моменти лъха студенината на Тилда Суинтън. И дотук с комплиментите.

Изпълнен с не една и две клиширани сцени и тромав сценарий, пресилено съскащ Клайв Оуен и дразнещо апатична Джилиан Андерсън, Танцуващият със сенките остава далеч зад ИРА образците Играчка-плачка и В името на Отца.

с една дума
ИРА. „Нашият ден ще дойде!" е мотото, което води Ирландската републиканска армия. Организацията съществува от края на 60-те години на миналия век. За каузата „Обединена Ирландия" досега са пожертвани над 1800 души: 1100 членове на Британските военни сили, 640 цивилни граждани и над 270 симпатизанти на ИРА.

Текст Здравко Григоров