Те отлитат

Филмът на режисьора Симеон Цончев ще те окрили с информация за царството на птиците, които властват в нашето въздушно пространство, предпочитат територията ни за временно пребиваване или просто минават оттук на път към Топлите страни.

За да не хвърчи необуздано перушина, Те отлитат е своеобразно и стегнато разделен на пет условни части, които те срещат отблизо с различни обитатели на света между небето и земята. В първия главен герой е червеногушата гъска, която идва чак от Сибир, за да прекара зимните месеци в земите на север от нос Калиакра.

Във втория ни е представен белоопашатия мишелов, който допреди 70 години не е много познат у нас, но горе-долу тогава е припознал Белоградчишките скали като предпочитано място за гнездене.

Третата си част Те отлитат е посветил на два вида лешояди - на египетския, смятан за една от най-интелигентните птици в света (служи си със сечива, забележи), и на белоглавия - другия природен санитар.

Царският орел пък е в светлините на прожекторите на следващата част. За съжаление, заради избиването им, от тази величествена птица по нашите земи се намират само 23 двойки. Накрая идва и редът на белите щъркели, пеликаните и дъждосвирците.

Но Те отлитат не се изчерпва с това. Авторите въвеждат и в историята на любимите за обитаване места на птиците, както и как преди векове хората са възприемали някои от видовете. Не са подминати и факторите, които застрашават съществуването на този птичи рай като бракониерство, замърсяване на почвата и водите, замяната на едни растителни култури с други. А нека все пак не забравяме и удивителните природни картини от черноморското крайбрежие, Северозападна България, Източни Родопи, Сакар планина, бургаските езера. Само ще ти кажем, че камера и природа са работили в тясна комбина и им се е получило красиво.

С дена дума
БДЗП. Българското дружество за защита на птиците е взело присърце опазването и разпространяването на информация за, разбира се, птиците и техните любими местообитания. Затова и Те отлитат е техен съвместен проект с Моноколектив.

Текст Нели А. Калчева