Тор: Светът на мрака

Ами, на кратко е... това. Тъмните елфи искат да върнат хаоса във Вселената и за целта възнамеряват да използват етер - смъртоносна сила, която притежава доста деструктивни способности за червена пихтия. Тя пък взела, че се вселила в сладката Джейн Фостър (Натали Портман) и заплашва да я погуби. Но нашето момче Тор не би позволило това, нали? Веднага си я прибира в Асгард, от който в тази част се вижда доволно повече.

Натам обаче се насочват и елфите. Надушили, че етерът си е намерил гостоприемник, те решават да нападнат небесния град, за да се доберат до ценния материал. За малко да го направят на пух и прах, което, честно, ни учуди. Но сюжетната приумица обединява Тор и все така чаровно-ехидния Локи в общата кауза за мъст, така че одобряваме.

Далеч сме от мисълта, че макар духовити и доста встрани от захаросаното супергеройско клише, филмите по комиксите на Marvel пъчат гърди със сюжет. Но те припомнят една важна способност на киното, която често забравяме, втренчени във фабула, дълбочина и внушения. То има свръхсилата да ти отвори врата към друг свят, в който не би надникнал при никакви други обстоятелства. Това е и Тор: Светът на мрака - детайлно пипнат спектакъл, роден от истински развихрено въображение. Задължително остани и след финалните надписи - има какво да се види.

с една дума
ЧУК. За снимките на филма са използвани 30 реплики на могъщия Мьолнир. Основният чук, който Тор държи, е направен от алуминий, а останалите са с различна тежест и консистенция, включително един мек и един, който свети.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева