Учителят

Мястото е Америка, времето е годините след края на Втората световна, човекът е Фреди Куел (Хоакин Финикс) - бивш морски пехотинец, който дори и във флота трудно успява да се впише сред другарите си по служба. Така че когато войната свършва и той се връща в цивилния свят, му е ужасно сложно. Избухва неочаквано, прекалява с пиенето, непрекъснато му се чука, копнее за нещо, само дето не му е ясно какво.

Пътят на деструктивното му недоволство обаче се пресича с този на Ланкастър Дод (Филип Сиймор Хофман) - харизматичен бъбривец, издигнат на пиедестал от хората около себе си. Той е Учителят, водачът на Каузата - нещо като религиозен култ, който бегло напомня сциентологията. И ето че нашият Фреди, незнайно защо, се задържа покрай Дод.

Филмът засяга доста теми като капитализъм, опортюнизъм, предателство. Но сблъсъкът е между общността и личната свобода, с акцент върху наложения шаблон, че трябва да се впишеш в стадото, дори и да си единак по характер. Учителят печели не толкова от сюжета, златната му жилка се крие в сложните и завладяващи персонажи, които са си му тръпка на Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Магнолия, Ще се лее кръв). И в нечовешките актьорски включвания.

Финикс, с отпуснатите си дългурести ръце, изпито лице и походка на неопитомено животно, е чудовищен. Оскотял, счупен, неуравновесен, филмът определено му принадлежи. Хофман също приковава вниманието в ролята на помпозния и лицемерен чичо и заради тях двамата Учителят напълно си заслужава. Има шанс и да те вкара в размисъл над теми като самоусъвършенстване и човешките слабости, стига само да не ти дойде твърде самовглъбен и изтощителен.

с една дума
ПРОЕКТ. Следващият на Пол Томас Андерсън отново е придърпал Хоакин Финикс и ни звучи много обещаващо. Inherent Vice стъпва на едноименния роман на Томас Пинчън, а нашето момче е в ролята на детектив, който търси изчезнало момиче и, между другото, е доста отдаден на опиатите.

Филмът е част от So Independent 2014

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева