Весели крачета 2

Първата част на филма бе изненадващ успех - никой не се и надяваше, че тази, близка до мюзикъла история за пингвин, който си пада по танците, ще прибере цял Оскар в задния си джоб. След което ни стана кристално ясно, че едно продължение не ни мърда, само дето и през ум не ни мина, че то ще дойде чак след пет години.

Е, сега вече е тук и от предните трима режисьори е останал само един: Джордж Милър - човекът, когото предпочитаме да запомним с онази класика Лудия Макс. Цялото това мъдруване обаче хич не е било на добре, защото Весели крачета 2 няма с какво толкова да ни смая - сценарият (както напоследък се случва с анимациите) забива в назидателни тиради как трябва да пазим природата и да сме верни на себе си, а песните в голямата си част са потресаващи (нека споменем мръсната дума „рап" и да приключим въпроса). Иначе за самия сценарий няма какво да се каже - пингвинът Мъмбъл си има син, който нещо се е спекъл и не му се танцува, после бяга от вкъщи, а накрая (заедно с баща си) спасява колонията. Хвърлени са и две скариди за вкус (представи си нещо като катерицата от Ледена епоха), които в оригинал са с гласовете на Брад Пит и Мат Деймън, ама с българското озвучаване безвъзвратно сме ги погубили.

с една дума
ПИНГВИН. Въпреки че когато кажем „пингвин", се сещаме за ледове, по-голяма част от техните видове не живеят чак при такива ниски температури. Галапагоските пингвини например направо си минават за зиморничави и се въдят в непосредствена близост до екватора.