Вятърът се надига

Така и не станах фен на аниме и манга. Филмите на Хаяо Миядзаки обаче са толкова красиви и дълбоки, че нямаше как да не се влюбя в приказките, които разказва от екрана. Сега, една година след световната му премиера, най-сетне на Киномания ще видиш последния филм на режисьора - Вятърът се надига (The Wind Rises). След него той се пенсионира.

Анимацията разказва за големия японски авиоинженер Джиро Хорикоши (на третата снимка горе) - баща на някои от най-впечатляващите изтребители по време на Втората световна война. Сред моделите, на които е автор, феновете на авиацията ще разпознаят веднага Mitsubishi A5M - първият боен моноплан, наследен година по-късно от може би най-отличителната машина на Хорикоши, супер маневреният за времето си Mitsubishi A6M Zero.

В типичния за Миядзаки стил биографичното се преплита с фикция и сънища, мечти и реалност вървят в пъстра амалгама, епохите се сливат, ражда се несъществуващо приятелство в съня; устремът на духа се среща с вечната воля на природата, като няма добро и лошо, а всичко е част от житейския цикъл. Така и режисьорът преплита живота на Хорикоши с този на Тацуо Хори, на чийто роман със същото име е стъпил леко сюжета и на Вятърът се надига.

Хаяо Миядзаки

Хори е поет и преводач, живял в първата половина на ХХ век в Япония и оказал с работата си огромно влияние върху творбите на Миядзаки. Умира бездетен на 48 от туберкулоза. Във филма драмата в живота на Джиро Хорикоши е силната взаимна любов със съпругата му, която е тежко болна от туберкулоза, като двамата нямат деца. В действителност, живеят до почтителна възраст и създават семейство. Режисьорските волности обаче съвсем не са тема табу за японските кинотворци, а в случая прекрасно обогатяват филмовата история и й добавят онази фина нотка драматизъм, която да те накара да повярваш на героите и да си съпричастен на съдбата им.

Друга красива линия е срещата на младия Джиро с героя му от авиосписанията - италианският авиоинженер и дизайнер Джовани Капрони. Всъщност двамата не са се познавали, но Миядзаки пресича пътищата им и то в сънищата на Хорикоши, а по-късно и в бляновете на японския инженер. В първите им въображаеми беседи италианецът е ментор на бъдещия бляскав техник и негов приятел и съветник в зрялата му възраст. И все пак, тук вече верен на фактите, режисьорът не ги запознава наяве.

Във Вятърът се надига се запознаваме с момчето Джиро Хорикоши, в чиято фантазия прелитат летящи апарати, а ежедневието му е пълно с литература за самолети. Когато завършва училище, младежът заминава за университет в Токио, където да следва авиоинженерство. По време на пътуването му Япония е разтърсена от голямото земетресение в Канто през 1923, което заварва Джиро във влака. Трагедията го среща с красивата Нахоко - поредната доза гъдел от Миядзаки, влял във филма си реално събитие, за да подпали въздействието на сюжета. Двамата се разделят без да научат имената си, а историята проследява следването на Джиро, постъпването му като инженер в Мицубиши и ни припомня участието на Япония във Втората световна война. За Джиро, като верен на мисията си японец, професионалният път тече в унисон с личния живот, но той все пак намира у себе си желанието и трепета да открие момичето от влака, с което да свърже съдбата си.

Всеки детайл, който Миядзаки използва във филмите си, слага акцент върху случка, сюжетна линия или душевно състояние, подчертава, макар и дискретно, вълнения и подава ключета към вратички в историята. Във Вятърът се надига голяма част от механичните звуци са записани от хора, което одухотворява машините и им придава лице и характер - така, както ги вижда отдаден на инженерното дело творец. Тук са и възхитителните пейзажи, и драматичните паузи, и поетичните сцени, които правят филма толкова красив. Свикнали сме Хаяо Миядзаки да ни потапя в живописната красота на Япония, да ни хвърля без предисловие в дълбините на японските култура и мироглед, на мистиката и древното наследство на родината си, като ги представя така реални, както и околния свят. Този последен негов филм прекрасно слива всички тези нюанси от творчеството на големия режисьор и аниматор, който се сбогува с публиката си с шедьовър.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров