Заешка дупка

Режисьорът Джон Камерън Мичъл не си дава много зор - силният му дебют Hedwig and the Angry Inch (където сам изигра главната роля) ни шамароса през 2001-ва, а оттогава насам пусна само онази весела оргия с откровени секссцени Shortbus (2006). Това е третият му филм и за него Джони бой вербува елитната кавалерия в лицето на Никол Кидмън и Даян Уийст (в предните два филма липсваха холивудски звезди, били те и не толкова ярки).

Заешка дупка е по едноименната пиеса на Дейвид Линдзи-Абеър, с която драматургът спечели тежък Пулицър през 2007-а, но вместо да връчи адаптирането на някой друг, Дейвид собственоръчно подхваща и сценария. Дали защото Пулицър-ът му се услажда, или заради нещо друго, не знаем, но до самия финал не ни напусна усещането, че всичкият тоя труд (филмът, нали) е, за да се вземат едни други награди.

Историята все пак е тежка - Бека (Никол Кидмън) и съпругът й Хауи (Ерън Екхарт) са тотално разбити от смъртта на техния 4-годишен син, блъснат от кола, когато за секунди изтичва на улицата. Двамата тръгват по групови терапии, които хич не им помагат, тя рови в градината, обмисля да продадат къщата и дори да се махнат от Ню Йорк, а той планира второ дете и сексът му липсва. Към средата обаче Бека завързва нещо като приятелство с Джейсън, тийнейджъра зад волана в онзи фатален ден (доста добър Майлс Телър впрочем), а към края нещата леееко се пооправят. Някъде там - бааам! - ни вкарват и особено оригиналния извод как прошката си е прошка, но болката от загубата никога не минавала, с което се потвърди и подозрението ни, че този филм е от онези с добре премерената искреност и претенция за зрялост, покрай които валят отличията, та някак се оказахме изиграни. Но може и просто да не сме си доспали.

с една дума
ЗАЕК. Зайците са изключително подходящи за домашни любимци и лесно се привързват. Когато са щастливи, потракват с предните си зъби, а когато искат да покажат колко те обичат, те ближат и леко те гризкат.