Зло

Филмът е по автобиографичния бестселър на шведския писател и журналист Ян Гийу за неговите особено кофти години не само в училище, но и в собствената му къща - садистичният му втори баща например го спуквал от бой, докато мекушавата му майка свирела на пиано в хола. Гийу се държал по подобен начин в даскалото, като се млател с когото му падне, за което най-накрая го изключват, но после го вкарват в някакъв елитен пансион, чист концлагер отвътре.

Години след излизането на книгата обаче майка му, както и най-близките му приятели, официално заявяват, че повечето от твърденията са силно преувеличени, но Ян и досега държи на своето. Писателят така или иначе е доста противоречива личност - в началото на 70-те се прочува с разследванията си за шведските тайни служби, после е разкрит като агент на КГБ, а американците не му дават виза и пропуска връчването на оскарите през 2004-та, когато Зло е номиниран за чуждестранен филм. Причината - Гийу все още бил в списъците им с терористи, защото едва 25-годишен участвал в някаква палестинска бойна организация.

Може би затова дълго време никой не се хваща с екранизация на книгата, но в крайна сметка режисьорът Михаел Хофстрьом убеждава продуцентите да направи игрален филм, вместо предварително замисления сериал. Вече казахме около какво се върти историята, но само да добавим, че в пансиона главният герой (Андреас Уилсон) първо си трае, после става шампион по плуване и накрая все пак пука главите на няколко мръсника. В Зло наистина има доста брутални сцени, но това е част от хулиганския му чар - заслужава си гледането, пък и донякъде напомня брилянтния Scum от 1979-а с Рей Уинстън.

с една дума
ПИСАТЕЛ. Най-продаваният писател за всички времена (като изключим Шекспир или който там се е подписвал вместо него) е Агата Кристи - досега от нейните книги са похарчени доста над 2 милиарда бройки.